Изследване: Българите се плашат от коронавируса, колкото от депресията

Тенденция на покачване на тревожност - заради вероятност от заразяване и заради очаквани финансови затруднения. 45% очакват да бъдат инфектирани

След въвеждането на извънредно положение заради развилата се пандемичена здравна обстановка Институтът за психично здраве и развитие - България проведе онлайн-базирано изследване.

В изследването взеха участие 400 души на възраст от 16 до 70 г. Най-многобройни са участниците във възрастовия диапазон 25-54 г.
Целта на изследването е принос към развитието на здравните, психологически и социални грижи в България.

Анализът на данните от проведеното изследване показва тенденция на покачване на тревожността, напрежението, объркването и страха, свързани както с вероятността от инфектиране, така и с очакването на финансови затруднения.

Наред с негативните преживявания обаче се отчитат и прояви на съпричастост и облекчение от въведените мерки. Въпреки отбелязаните преживявания на страх и тревожност, анкетираните не се страхуват от смъртен изход след инфектиране. Подавляващо мнозинство от анкетираните декларират, че могат да разчитат на приятели, доверени хора, специалисти-лекари и психотерапевти, ако попаднат в групата на инфектираните. Като най-надеждни източници на информация анкетираните определят здравните и държавни институции, както и общопрактикуващите лекари, а най-ненадежни – социалните мрежи и съседите.

Анкетата показва, че дори в пандемична обстановка, хората проявяват страх повече към болести като рак, ХИВ/СПИН, инфаркт/инсулт. Приемат коронавируса като толкова плашещ, колкото проявите на депресия и два пъти по-малко плашещ от психичните болести.
Очертаха се и темите, около които съществува недостиг на информация – разпознаване и прогноза на коронавируса и как ситуацията с пандемията би се отразила на психичното и социално функциониране на хората.

Резултати от анкетата:
72% от изследваните заявяват, че са били добре информирани за понятието и характера на явлението „пандемия“ още преди актуалното ѝ развитие.

Половината от хората свидетелстват за леко до силно напрежение, когато четат или се запознават със здравна и/или демографска информация относно характеристиките и влиянието на пандемията.
Средното предвиждане на участниците в анкетата е, че 44% от населението на България ще бъде инфектирано от вируса.

90% от хората споделят, че са много добре запознати с предпазните мерки, които се взимат по време на вирусната пандемия. По-малко от 2% споделят, че са слабо запознати.

При сравняване на най-разпространените заболявания в световен мащаб и колко плашещи са те, на първи места се нареждат рак, СПИН и инфаркт/инсулт, последвани от туберколоза и психични заболявания. Коронавирусът е еднакво плашещ за хората, колкото е депресията, но два пъти по-малко плашещ от психичните заболявания.

76% от изследваните споделят, че не се оценяват като застрашени или в рискова група от заразяване с коронавирус. Близо 12% виждат себе си като много силно застрашени.

Като най-вероятни места за заразяване се оценяват общественият транспорт и обществените места за забавление (73%). Най-слабо вероятно за заразяване е излизането навън – безопасни са разходките в парка, по улиците, срещите на открито. Тоест всички места, които не са на закрито, са безопасни.

Преобладаващи чувства в хората са тревога и страх (при повече от половината изследвани), съпричастност и объркване. Най-ниско е преживяването на безразличие.

90% вярват, че могат да се вземат необходими и ефективни предпазни мерки. 5% изпитват съмнение относно мерките за безопасност.
Виждайки човек с маска, повече от половината изследвани вярват, че маската предпазва самия човек. Около 20% изпитват облекчение при вида на човек с маска.

Над 90% от хората са готови да носят маска, дори и ако бъдат силно социално изолирани от другите.

67% от всички изследвани категорично не изпитват страх от умиране, ако бъдат инфектирани.

Хората, които вярват, че разпространението на вируса е „задкулисна игра“ или конспирация, в процентно отношение, са също толкова, колкото тези, които отричат това.

Най-трудно изпълнима здравна мярка за хората е оставането в изолация, под карантина вкъщи и ограничаването на контакт с близки и семейство. Най-лесно хората могат да избягват места за забавление (ресторанти, барове) и спортни зали/фитнес.

94% от хората са готови да останат вкъщи под карантина, макар това да е съпроводено от известни затруднения за тях.

Над 90% биха поверили грижите за телесното и психичното си здраве на близки приятели и/или доверени хора. Около 1% споделят, че няма кой да се погрижи за тях.

Половината от анкетираните биха поверили грижата за психичното и емоционалното си здраве на приятели, разширено семейство или психотерапевт.

Една трета от всички излседвани биха разчитали извънредно на психотерапевтична подкрепа.

По-малко от 1% вярват, че грижата за заболял близък е отговорност изцяло на лекарите.

Работещите свиделстват, че биха направили категоричен опит за намаляване на работната си заетост.

От финансова гледна точка, половината от изследваните предвиждат парични затруднения след около месец от обявяване на извънредното положение. 20% от хората очакват същите затруднения да настъпят до няколко дни.

88% от анкетираните вярват, че са добре подготвени и знаят как да говорят с децата си/други деца за ситуацията.

Около една трета смятат, че всеки човек, проявил симптоми на коронавирусна инфекция, трябва да има достъп до здравни грижи. Възрастта не определя приоритета за здравни грижи.

Темите, от които хората имат нужда от незабавна информация, са „вероятност от заразяване“, „прогноза на инфекцията“, „разпознаване на симптоми“ и „влияние на инфекцията върху психичното и емоционално функциониране.

Половината от анкетираните не биха скрили човек, проявяващ симптоми на коронавирус, но също така биха се свързали с него/нея, за да разберат какво ги плаши. От останалите, 40% оценяват укриването като „лудост“ и никога не биха го направили.

70% от хората в изследването вярват, че изследвания от този тип, обогатяващи здравната и психологическа практика в България, са полезни и/или задължителни.

Данните от анкетата показват, че хората в България ще преживеят загуби от различен порядък. Освен икономическите, не трябва да бъдат подценявани и преживяванията, свързани с това, че животът вече не е такъв, какъвто го познаваме. Всяка една криза мобилизира потенциала на хората и е предпоставка за израстване, активира съпричастност и обединение. В такава ситуация човек не бива да остава сам. Трудностите ще бъдат за всички, но могат да бъдат преодолени с помощта на близки и на професионалисти от помагащите професии.

Изготвено, проведено и обработено от:
Проф. д.пс.н. Ваня Матанова – клиничен психолог, психотерапевт, директор на Институт за психичо здраве и развитие
Мартин В. Колев – клиничен психолог, психотерапевт, изпълнителен директор на Институт за психично здраве и развитие - София