Браво, че в България се вземат такива мерки, те са необходими, казва студентката
Симона Парушева заминава в края на август 2019 г. за Пекин, за да учи в продължение на една година. Стига до Китай от великотърновския университет, където следва “Приложна лингвистика” с изучаване на английски и китайски. Избира една от стипендиантските програми, водена от желанието си да изучи добре езика. Решава да остане в Пекин по време на епидемията.
Ето нейния разказ специално за “24 часа” как в Китай са реагирали на коронавируса:
Последното спокойно излизане в Пекин беше на 23 януари. Няколко дни след това обявиха, че има вирус и забраниха посещения в общежитията – нямахме право да посрещаме приятели например. Три дни по-късно забраниха излизанията от кампуса. В началото бе плашещо, бяхме стресирани, защото обявиха епидемия, а ние не сме се сблъсквали с такава ситуация.
След седмица хората показаха колко сериозно се отнасят към ситуацията. Когато видях това, се успокоих. Единствено ме притесняваше, че ще скучая затворена, но за сигурността си не съм имала големи притеснения. Откакто е наложена карантината, стоя в кампуса и все още нямам право да излизам.
Съветите тук започнаха с топлата вода. Студена китайците почти не пият по принцип.
Експертите
съветват да се
пие много топла
вода всеки ден
Също да спортуваме макар и вкъщи, напомнят и за миенето на ръцете, маските и дезинфектантите. Тестовете бяха безплатни, в случай че имаш съмнения, звъниш на телефон и идват да те изследват. Съветите бяха дори да се изчака няколко дни, защото може просто да си настинал.
Мога да потвърдя, че
дисциплината
на китайците е
на много
високо ниво
Тук казаха: носете маски, мийте си ръцете, не излизайте навън и никой не каза или написа, че няма да спазва забраната, “защото него няма да го хване”. Откакто обявиха мерките, нито един китаец не съм видяла без маска. Има глоби, макар положението да върви към пълното овладяване. Ако си без маска, те глобяват с 3000-4000 юана.
Полицията е навсякъде. Имаше разпространени видеа, в които мерят температурата на мъж в търговска сграда, но той решил да избяга. По уличните камери намират къде живее, полицията веднага го арестува. Пред жилищните блокове има полицаи, които пазят хората да не излизат.
Ако се наложи излизане, охрана или полицаи мерят температурата на място. В момента
навсякъде има
термокамери
В столовата ни например вече трети път я сменят. Първо беше огромна, на която се виждаш целият като на рентген и ако има оцветяване, те прибират под карантина. После камерата стана по-малка, последната е със звуков сигнал за всеки преминаващ.
На ден температурата ни я мерят поне по осем пъти. При влизане и излизане от общежитието записваме в колко часа отиваме и в колко ще се върнем. Ако излезеш за кратко - до магазина или до стола, и на двете места ти мерят температурата. На абсолютно всяко място, където отидеш, ще ти я премерят. Дезинфекцират навсякъде, в общежитието всяка стая, раздаваха ни и маски. Тук също имаше недостиг първите дни.
В близките аптеки проверявахме всеки ден в продължение на седмица, нямаше маски. Тогава университетът се договри с една болница да доставят маски и ни раздадоха безплатно. Вече в магазините навсякъде се продават маски и не свършват.
Винаги сме имали и вечерен час, който не се спазва стриктно до минутата, но сега всеки го спазва. Ако се прибереш след 23 часа, вероятно ще бъде счетено, че си пътувал някъде. Така бе още в началото, бе записано и в информационните материали, които ни раздадоха. Пишеше, че ако пренощуваш някъде или се забавиш и се прибереш след полунощ или си бил цял ден навън, се смята, че си пътувал някъде, например до Ухан, и повече не можеш да се прибереш в университета.
В момента има забрана от университета – ако някой реши да се прибере от държавата си в Пекин, ще има големи санкции. Не е ясно дали ще е точно изключване, но има строга забрана да не се връщат.
Впоследствие отвориха един кампус само за хората, които са под карантина. Той е за чужденци и китайци, които се връщат от градовете си.
Аз самата се чудех дали да се прибера, с моя приятелка българка си взехме билети и решихме да се приберем, особено след като родителите ни толкова ни убеждаваха. Полетите обаче бяха отложени след два дни. Сега осъзнаваме, че може би е било за наше добро, че не сме се прибрали.
Мога смело да твърдя, че тук е най-безопасното място на света. Ако човек се разболее, може би Китай ще е най-доброто място за лечение, тук поне вече имат опит.
Не помня да е имало момент на паника тук, дори бе твърде спокойно. Във Велико Търново имахме учителки, които дойдоха да преподават от Ухан. С тях си писахме наскоро и те бяха много спокойни. Макар че там в началото е имало огромен наплив в болниците. В Ухан приемат спокойно ситуацията, казват, че
дори и със
семейството
вкъщи трябва
да носиш маска
Дори са започнали да отварят магазини, това е знак, че всичко се подобрява.
Използваме приложение, което наричаме китайския фейсбук. Там всеки ден получаваме информация за всички държави и градове и колко болни и починали има. Фактът, че на ден има по 4-5 нови болни, показва, че ситуацията се подобрява.
Проблем се оказват многото чужденци. Данните за тях са различни – по стотина нови на ден от други държави. Вече се работи по този въпрос и вярвам, че скоро и тези цифри ще се променят. Хващат ги веднага на летището и ги поставят под карантина. Понеже броят им се увеличи, има нова заповед от няколко дни, според която всеки чужденец, който пристигне в Китай, трябва задължително да се подложи на карантина в хотел, но трябва сам да си плати. Струва около 6000 юана.
Приятелите ми в България ме слушат, спазват карантината. Това, че възрастните не го правят, е странно. Точно те се държат като малки деца, а трябва да пазят собственото си здраве. Ако може всичко да се направи най-рано, ще излезем с най-малко жертви от ситуацията. Паниката не помага, най-много някой да си внуши, че е болен. Хората в България трябва да са спокойни, но само ако спазват мерките.
Очарована съм, че в България бяха взети такива мерки, не очаквах. Мислех, че нещата ще са извън контрол. Но браво! Тези мерки са необходими.
