Управителят на МБАЛ в Ботевград д-р Пламен Китанов се обади в редакцията, разтревожен от невъзможност да проведе поредния си курс химиотерапия в университетската болница „Софиямед“, в която беше разпоредена карантина заради новия коронавирус. Лекарят разказа, че е бил спрян на входа с обяснение, че болницата не приема. Говорих с колегите в лечебното заведение, те са изпълнили предписанията за пълна „тежка“ дезинфекция, спирането на пациенти не е по тяхно желание, има заповед от Районната здравна инспекция и само със заповед оттам отново може да заработи болницата. Не съм единственият, всеки ден графикът е за 30 души, а болницата е под карантина от два дни, отлагането може да бъде опасно за мен, обясни лекарят.
- Защо ви отказаха планирания по график курс химиотерапия, д-р Китанов?
- На входа не ме пуснаха да вляза за поредната, четвърта по ред химиотерапия, още била в сила заповедта за карантина на болницата. Чудя се защо, след като от колегите знам, че са извършени всички дейности за дезинфекция. Принципът е институцията, която издава заповедта за карантина също със заповед да я прекрати. Защо началника на РЗИ не го е направил, нямам обяснение. Същият въпрос си задават и другите пациенти в моето положение.
- Закъснението може ли да навреди?
- Разбира се. Все едно да ме питате ако трябва да вземате на 8 часа лекарство и пропускате, дали това е хубаво. Има и друг момент – два дни отлагане до момента означава, че вече 60 души са пропуснали и трябва да се навакса, което ще наруши по ефекта на доминото и терапиите на следващите по ред пациенти. Доколкото знам, карантината е за 2 дни, защо не е свалена, няма кой да каже.
- Колегите ви имат ли обяснение?
- Не. Казаха, че са направили пълната стриктна дезинфекция, това зависи от тях. Другото е работа на институциите. Но химиотерапията не е най-обикновена терапия, във всички центрове тя е с графици и през точно определени дни, със записани пациенти. Не е редно да се отлага лечението им, нито е редно човек да иска да "пререди" другите, защото някоя болница е под карантина.
