В стихотворна форма и с чувство за хумор са описани десетина дни, прекарани от едно семейство вкъщи. Авторът, Петър Донкин, е използвал карантината, за да разсмее хората и да повдигне духа им, докато скучаят у дома. За нула време поемата обиколи социалните мрежи и хиляди потребители се припознаха в редовете.
Ето и цялото произведение:
Ден първи:
Я, жената всъщност е руса..
и май критическа я друса!
Ден втори:
Боже, синът е отворил книга!?
...А жената любовно ми...намига!
Ден трети:
Днес бях на излет в коридора,
след три крачки капнах от умора!
Ден четвърти:
За стотен път ръцете оплаквам
и на турските сериали...поплаквам!
Ден пети:
Пети ден вкъщи се крия...
Не ми остана капка ракия!
Ден шести:
Боже, синът ми чете и стих!
Е, тука вече с пистолет се убих!
Ден седми:
Е, не! Тоалетната хартия свърши!
Точно това Духът ми прекърши!
Ден осми:
Май няма да умра от вируси с корони,
а от ежедневно ядене на...макарони!
Ден девети:
Я, жената вече е кестенява...
и започва да ме задява!
Ден десети:
Боже, синът чете класическа литература!
Спешно меря дали има температура!
Ден единадесети:
И накрая какво да видя - я!?
Аз съм имал даже ...дъщеря!
Най- накрая:
Най- накрая, вместо само да си траем,
казах на всички: "Приятно ми е да се запознаем!"
