Да няма наказания за българските медици, настоя Дариткова
БСП поиска правителството да отвори държавния резерв
ГЕРБ срещу искането на червените за мораториум: Ако спре плащането на битовите сметки, ще докараме държавата в колапс
Съществени промени ще претърпи законът за мерките по време на извънредното положение заради коронавируса, който бе приет на първо четене от парламента по-рано днес. Това стана ясно по време на дебатите в пленарната зала, в които се чуха критики към текстовете както от страна на опозицията, така и на управляващите.
Законът бе приет със 129 гласа „за“, 0 „против“ и 70 въздържали се от БСП. Веднага след това се събра работната група, която трябваше да обобщи всички предложения за промени в закона. Те ще бъдат обсъдени в правната комисия в четвъртък, а гласуването на второ четене е насрочено за петък сутринта.
Да няма наказания за медиците, които откажат лечение при епидемия, настоя настоя шефката на групата на ГЕРБ и на здравната комисия Даниела Дариткова. В първоначално внесения вариант бе предвидена година пробация или глоба от 300 до 1000 лева за медици, които откажат помож на болни по време на епидемия, без да имат основание за това. Този текст обаче не се подкрепя и от депутатите от здравната комисия, както и от другите групи.
Ситуация днес е необичайна и трябва да бъдем особено отговорни, конструктивни и солидарни. В този момент категорично трябва да разчитаме на морала, съзнанието и високата отговорност на всички медици, каза Дариткова. Тя обясни, че целта на закона е да се даде възможност на правителството и оперативния щаб да привеждат всички мерки, които гарантират справяне с кризата в рамките на законодателството ни. Особено важно е да бъдем отговорни и солидарни и да загърбим политическите несъгласия, призова шефката на ПГ на ГЕРБ.
Ще бъде прецизиран също текстът, който забранява командировки и обучения в чужбина, обяви от трибуната правосъдният министър Данаил Кирилов. „Имаме дипломатически служители, които няма как да не извършват работата си в чужбина“, каза министър Кирилов. Законът ще засегне и шофьорите на тирове, които доставят стоки в цяла Европа.
Как да се доставя храна на деца,
които са в социално слаби семейства,
са обсъдили пък социалната министърка Деница Сачева и просветният министър Красимир Вълчев. За това съобщи самата тя от трибуната. „По отношение на неплатения отпуск, още във вторник беше обсъдено, че той ще може да се случва по желание на самия служител. Смисълът на това е да бъде запазено неговото работно място. Не трябва да се лъжем, че всеки от нас ще плати цена. Това да жертваш отпуската си ще бъде може би най-малката цена“, каза още Сачева.
Две са основните приоритета в сектор „Енергетика“. Първо, да опазим здравето на хората в системата. Второ, да гарантираме снабдяването с електроенергия и природен газ, каза енергийният министър Теменужка Петкова. „Към настоящия момент всички потребители трябва да правят проверки на своите източници на захранване. Съществува наредба, която урежда тези отношения. В нея са посочени 4 категории потребители, които имат различно значение и място във функционирането на държавата. Има нулева категория потребители, които са пряко свързани с живота и сигурността на хората. Именно те са изведени като приоритетни. Това са болниците, където има животоспасяващи апарати. Те трябва да имат 2 източника на захранване и отделно да имат алтернативен собствен източник“, обясни Петкова. Тя увери, че мерките договорени с електроразпределителите и КЕВР ще намерят място в законопроекта между първо и второ четене.
Да се отвори държавния резерв и от него да се осигурят на болниците и медиците дезинфектанти, маски, облекла, докато бъдат изработени такива, поиска пък соцлидерката Корнелия Нинова. Тя обясни, че в закона има добри предложения - за социална изолация и ограничение на масовите мероприятия, както и отлагане на сроковете по дела, изключвайки издръжката при разводи. Но разкритикува, че с него държавата прехвърля всички отговорности на работници, работодатели, но не поема никакви, солидарността липсвала. Липсвали и всички публично обещани от властта мерки като допълнително възнаграждение за медиците, за подпомагане на бизнеса, за отлагане плащането на сметките, не се реагирало с по-високи санкции за спекулантите.
Нинова поиска финансовият министър Владислав Горанов да отговори колко пари има във фискалния резерв, колко ще бъдат европейските средства и как ще се разпределят.
Десислав Чуколов от "Атака" пък поиска да бъде създаден щаб към социалното министерство, който да преценява удара върху обикновения работник, както и
да не се плащат лихвите върху
главницата на кредитите на
физическите лица, малките и средните фирми.
Лидерът на НФСБ Валери Симеонов поиска сериозни промени в закона и да се запише изрично, че той действа до 13 април, докогато е обявено извънредното положение. Той поиска текстовете да не са така детайлно разписани, а НС да гласува рамката, с която да се даде право на институциите да вземат мерки, както е в състояние на война. Да бъдело включено и въвеждане на полицейски час, както и ограничаване движението не само на хора, но и на МПС.
„Обединени патриоти“ и БСП настояха и за промени в законодателството така, че да се даде гаранция, че и частните болници ще се включат в борбата с коронавируса.
Искрен Веселинов от ВМРО обяви, че имат законово предложение срещу фалшивите новини, което няма да е записано само в Наказателния кодекс но и в Закона за радио и телевизия, като се дадат правомощия на СЕМ върху новините в сайтовете.
Два важни принципа минават като нишка през целия закон - идеята за установяване на социална изолация, която е единственият надежден начин да се справим с проблема, и втората - всички законодателни решения минават през НС, обясни Хасан Адемов он ДПС. Той открои възможността за надомна работа, да се разшири патронажната грижа и др., но разкритикува възможността за неплатен отпуск, както на въвеждането на наказания за лекарите.
Веднага след приемането на закона депутатите отхвърлиха предложението на БСП за налагане на
мораториум върху спирането
на ток, парно, вода и телефон
заради неплатени сметки
по време на извънредното положение. Аргументите бяха, че ако хората спрат да си плащат сметките, това ще доведе до по-дълбоки финансови проблеми в страната.
Ако спре плащането на битовите сметки, ще докараме държавата до колапс, обясни шефът на комисията по енергетика в парламента Валентин Николов от ГЕРБ.
Той обясни, че голяма част от хората си плащат сметките дистанционно и нямало нужда да се иска мораториум и за техните сметки. Според него е добър вариант да не се начисляват лихви върху неплатените сметки за този период, както и да се мисли за подпомагане на онези, които имат затруднения, но това да не е за сметка на дружествата.
180 милиона лева се събират от битовите потребители на месец, от тях 30 млн. са ДДС. В момент, в който държавата е подложена на натиск, да не влизат и тези 30 милиона е рисково, предупреди Николов. И предупреди, че ЕРП-ата не са държавни дружества и е възможно да заведат арбитражни дела срещу държавата и да искат неустойки, ако се приеме мораториума. В един момент цялата верига ще пострада, защото не е добре обмислено какво си случва с плащанията по нея като няма пари в системата, допълни той. И обясни, че не са преценени правилно щетите, които мораториумът може да нанесе. Николов обясни, че
е говорил с ЕРП-ата и те
са добронамерено настроени.
Повече от 30% от българите се затрудняват и сега да плащат битовите си сметки. Сега кризата ще увеличи броя им, отговори Георги Гьоков от БСП. И обясни, че предложението за мораториум е поне да не им се начисляват лихви на тези хора.
„И към настоящия момент дружествата са поели отговорност за толерантно отношение към потребителите. Ако приемем предложението, постъпленията към дружествата ще се намалят и ще се повии междуформената задлъжнялост. Това ще доведе до съкращаване на служители“, обясни регионалният министър Петя Аврамова. Дори само дебатите по тази тема се отразява негативно в събирането на плащания за вода и ток, добави още тя и оцени идеите на левицата като емоционални.
От ДПС обявиха, че ще подкрепят само мерки, които подпомагат бизнеса. „Последната седмица анализирам мерките, които вземат страните в Европа към пандемията. Основните мерки са насочени към бизнеса. Когато запазим работните места ще запазим хората. Всички правитества до едно направиха специален форнд за справяне с кризата. За да отделят парите на държавата, които са нужни за фукциониране на системите, независимо колко ще продължи кризата“, каза Йордан Цонев и добави, че ДПС ще настоява в България също да се направи такъв фонд.
Въпреки темата на обсъждане и въведеното извънредно положение в страната заради коронавируса, малко бяха депутатите, взели лични предпазни мерки за собственото си здраве и това на колегите си.
Малцина бяха с маски, а единици – с ръкавици.
Сред тях Лъчезар Иванов, Менда Стоянова, Десислава Атанасова, Евгени Будинов, Александър Ненков, Пламен Нунев от ГЕРБ, Корнелия Нинова и Атанас Костадинов от БСП. От присъстващите в пленарната зала министри пък маска бе сложил само правосъдният Данаил Кирилов.
Всички депутати да сложат предпазни маски и да гласуват с вдигане на ръка с цел запазване здравето им, поиска Лъчезар Иванов от ГЕР в началото на заседанието, но думите му бяха посрещнати с ропот и реплики от залата. Всички ние идваме от избирателните си райони, общуваме с много хора и седим на 20-30 см един от друг, нека помислим за здравето си, призова колегите си Иванов, който е лекар. Биометричната система е такава, че поставяме пръста си, после пипаме лицето си, можем да пренесем инфекции, предупреди той и поиска да се гласува с вдигане на ръка. Председателката на Народното събрание Цвета Караянчева му обеща да го обсъдят на Председателски съвет. Иначе на входовете на сградата гардовете от НСО мереха температурата на влизане, а пред пленарната зала от миналата седмица има дезинфектанти за ръце.
