Ботев, Каравелов, Гоце Делчев и други
българи споделят идеите на руснака
Руснакът Михаил Бакунин - революционер, теоретик на анархизма и идеолог на народничеството, е един от най-известните хора в света в през 60-те и 70-те години на ХIХвек.
Тогава Ленин и Сталин още не са родени, а екипажът на крайцера “Аврора” не предполага, че с един фалшив изстрел ще предизвика щурма на Зимния дворец и ще подпали в Русия свирепа революция.
Бакунин е силно противоречива личност, отношението към него е от “осанна до разпни го”. Посветени са му много статии, изследвания и дори книги. Наричат го бащата на анархистичните движения. “Да се напише нещо кратко за Бакунин, е все едно
да се изгребе
световният океан
с кофа”,
казва негов приятел.
Името и дейността на Михаил Бакунин обикновено се свързват с анархизма, с “хаоса на разрушителните пориви и демоничността на отявления индивидуализъм”. Всъщност анархизмът е политическа и социална философия, мотивирала много движения и хора по света.
Той винаги е против властта и йерархичната организация във всички човешки отношения. Според привържениците му анархията е алтернатива на общественото устройство.
Михаил Бакунин е роден през 1814 г. в гр. Твер. Завършва Военната академия в Санкт Петербург. До 1835 г. е на военна служба, после учи философия и превежда на руски Фихте, Хегел и други философи. През 1842 г. заминава за Германия, а оттам - за Франция и Швейцария.
Бакунин е участник в революциите през 1848 г. в Западна Европа. Австрийските власти го предават на руското правителство през 1851 г. и той е затворен в Петропавловската крепост. През 1857 г. е пратен на каторга в Сибир, но успява да избяга и през Япония и САЩ през 1861 г. пристига в Лондон.
През 1868 г. създава в Женева Алианс на социалистическата демокрация. От 1864 г. е член на Първия интернационал, но през 1872 г. е изключен “за разколническа дейност”.
Обявява се против марксическото учение за социалистическата революция, диктатурата на пролетариата и одържавяването. Критикува “държавния социализъм” и предсказва много от недостатъците на реалния социализъм.
Михаил Бакунин има много приятели българи, но за тези му връзки се знае малко. Неговите статии, книги и литературно наследство са познати на някои от българските революционери от епохата на Възраждането. Имало е връзка между нашите борци против турското робство и руските борци против крепостничеството и царския режим.
БРЦК (Българският революционен централен комитет) изпраща двамата гарибалдийци Теофил Райнов и Райчо Гръблев на среща с Бакунин в Женева.
Гарибалдийци наричат
българските доброволци,
които участват в италианското национално освободително движение 1860-1871 г.
Те пристигат там на 15 юни 1869 г. Според други автори двамата са представители на организацията “Млада България”. Тя е промасонска емигрантска политическа организация, създадена през 1896 г. в Букурещ от Иван Касабов, Димитър Ценович, Киряк Цанков, Иван Кършовски. Печатен орган на “Млада България” е вестник “Тъпан”.
Михаил Бакунин посреща българските пратеници много радушно. “Скъпи братя - казва той, - прощавайте, че досега не съм мислил за вас, но аз ви обичам, защото съм космополит...”
В дома на Бакунин българите се запознават и със Сергей Нечаев, друг известен руски революционер и анархист. Това запознанство става по много забавен начин. Бакунин вика силно - “Нечаев! Нечаев!”. Нашенците помислили, че той вика слугинята и ги кани на чай.
Идва Нечаев и двамата с Бакунин изслушват българите. Нечаев е малко разочарован, след като разбира, че те не мислят за социализъм, а единствено за национално освобождение. Въпреки това започва да обяснява как практически се подготвя и организира една революция.
Казва, че са им нужни пари, оръжие и въстание, и обяснява, че парите трябва да се съберат от народа под предлог примерно, че с тях ще се строят училища и ще се развиват образованието и просветата. Пушките и патроните трябва да бъдат в количество, което да позволи на въстаниците да се задържат най-малко шест месеца на позициите в укрепените планински райони.
Бакунин обещава да прати в България
специалист, който да
ръководи въстанието
Този приятел бил привърженик на практическите действия и затова се отказал от теорията на въоръжената борба.
Бакунин обещава и съдействие в привличането на Франция към българската кауза, както и среща с Джузепе Мацини. Такава среща наистина има, но оскъдният материал, с който разполага българската история, не позволява да се разкрият всички детайли около разговора на представителите на “Млада България” с Джузепе Мацини.
“Но едно е сигурно - казва историкът проф. Пламен Митев. - Разговорите на Райнов, Гръблев и Марко Балабанов с идеолога и организатора на “Млада Европа” Мацини изиграват изключително важна роля за по-нататъшната еволюция в политическото мислене и поведение на цялата българска емиграция.”
С Бакунин през 1870 г. се среща и Любен Каравелов. Българинът търси съвети за написването на програмата на БРЦК. По-късно тя е публикувана в руското задгранично списание “Народно дело”, а след това и във вестника на Каравелов “Свобода” в броя от 14 октомври 1870 г.
Руснакът нарича Каравелов “прекрасният българин”, но не успява да го спечели за идеите си и за участието на БРЦК в анархистката славянска секция на Първия интернационал.
Точно на другия полюс са отношенията муждуБотев и Нечаев. През лятото на 1869 г. поетът се запознава с руския анархист, чиято цел на живота е унищожаване на руската монархия, и остава във възторг от него. През 1872 г., Нечаев няколко пъти пътува до и през Румъния и установява връзки с българските революционери и особено с Ботев. Бъдещият войвода разпространява брошурата на Нечаев “Катахизис на революционера”, написана и отпечатана през лятото на 1869 г., заради което лежи няколко месеца в затвора.
До края на живота си Бакунин оценява високо българските революционери. Той пише: “Нека всички славянски народи, които се чувстват угнетени, следват примера, даван им от българите. Нека търсят своето освобождение и спасение в революцията и революционната солидарност на всички народи - славянски и неславянски, а не в съюз с реакцията, не в дипломатическите комбинации и особено не в лъжливото покровителство на всерусийския император...”
Същата теза защитава и Христо Ботев, който във в. “Тъпан” пише, че българите няма какво добро да очакват от “московското правителство” и се надяват на подкрепата на руския народ и руските революционери в борбата против поробителите...”
По ирония на
съдбата Бакунин
умира в Берн
на 1 юли 1876 г. - точно един месец след като Ботев е убит на връх Вола. Нечаев склапя очи през 1882 г. в Санкт Петербург.
Освен Ботев анархистки идеи и възгледи споделят още няколко известни българи - Гоце Делчев, Йордан Попйорданов-Орце, Михаил Герджиков, Тодор Ангелов - Божаната, баща на писателката Свобода Бъчварова и национален герой на Белгия, сирахомилът Спиридон (Спиро) Гулабчев, чийто образ беше пресъздаден от Велко Кънев във филма “Мечтатели” и др.
Най-възрастният днес последовател на анархизма е Георги Константинов, известен и с прякора си Анархията. През 1953 г. е осъден заради атентат срещу паметника на Сталин в София.
От 1973 г. е политически емигрант във Франция, връща се в България през 1991 г. Автор е на книги за анархизма и за дейността на Държавна сигурност.
