Генералите срещу COVID-19

При кризи най-разумното е управлението им да се възложи не просто на най-компетентните, а с второ условие: да им стиска да казва и правят, каквото трябва.

Един от най-известните генерали на ХХ век става началник на щаба на армията на Съединените щати няколко години след прогнозите, че с кариерата му е свършено. Историята накратко: на изключително важно обсъждане в Белия дом президентът излага идея, в която иска да убеди кабинета и за подкрепа се обръща към въпросния генерал с “Нали така?”. И чува отговор, какъвто не е получавал: “Съжалявам, г-н президент, но изобщо не съм съгласен с вас.” Срещата рязко приключва. Министрите се сбогуват с военния с думи, подходящи за изказване на съболезнования. Всички са убедени, че са присъствали на социално самоубийство. Същият президент обаче след време казва на генерала, че смята да го направи началник на щаба и го пита какво мисли за идеята. “Нищо, господин президент - отговара офицерът - освен да ви напомня, че имам навика да казвам каквото мисля. А това, както знаете, понякога може да е неудобно.” Назначен е. Остава в историята с безпрецедентни решения на трудни ситуации.

Примерът е най-често даваният в курсовете по кризисно управление независимо дали слушателите са мениджъри, или политици. В екстремни ситуации най-разумното е управлението на кризите да се даде не просто на най-компетентния, а с второ условие: да му стиска да казва и прави каквото трябва, без да угодничи.

Това е отговор на въпроса защо начело на националния щаб срещу коронавируса са тези трима суперексперти с доказан опит в контрола на кризи, а не други. Преценката на премиера е перфектна и по още един критерий - тримата се допълват като характери и имат себеотрицанието да действат като екип.

Хората ги наричат генералите. И са прави - всеки е генерал в своята област.  Свикнали са да се справят с проблеми и да намират решения бързо и ефективно.

Ген.-майор проф. д-р Венцислав Мутафчийски, дмн, FACS, началник на ВМА, е смятайн за един от най-добрите хирурзи и един от най-изрядните офицери на Българската армия. Изключително хладнокръвен, решителен, роден психолог, почтен, отговорен. С перфектен усет за общуванe. Когато се захване с нещо, го прави със сърце. Харизмата не е изискване за позицията му, но му помага да мотивира хората екипите, с които работи. 

Военните мисии и загубата на другари в Македония, Ирак, Афганистан са емоционално трудни моменти за човека Венцислав Мутафчийски. За офицера са школа на живо по управление на кризи. За хирурга - опитът на най-добрата хирургия от американските му колеги.

Всекидневните срещи със страданието може да изпепелят лекаря или да изострят преклонението пред живота и отдадеността да го пазиш. В кабинета на генерала има странна пластика, не прилича на нищо познато. Може би е , но е многопластов символ на живота. Направена е от парче от взривилата се цистерна, която убива 6-има българи и ранява десетки в базата в Ирак навръх новата 2004 г., а хирургът е изпратен да помага за спасяването на ранените.

Проф. д-р Тодор Кантарджиев, дмн, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, дмн, е кален в клиничната практика, освен това има опит от 4-5 епидемии, които благодерение на професионалните му съвети не се превръщат в катастрофи. Не се изживява като началник, а като водач с цялата отговорност за хората си, която понятието включва. Екипът му пък го характеризира като безсребреник.

Направил е за здравната просвета толкова, колкото не са успели всички здравни брошури в чакалните на болниците. 

Професорът е от онези учени, които могат да отговарят на трудни въпроси и насън да ги бутнеш. Още по-ценното му качество е, че споделя знанията с младите и ги вдъхновява да търсят ненамираемото, да виждат невидимото, да искат да победят непобедимото. Зад интелигентното му чувство за хумор и самоирония - казват - стои огорчението, че некомерсиалната медицина в сферата на общественото здраве често остава недооценена. Известен е с неотстъпчивост, когато трябва да се отстояват истините в медицината - за риска от зарази, за добрата хигиена, за превенцията на инфекциите. При всеки повод напомня, че благодарение на пробивите на медицината през миналия век това са вече лечими заболявания и не трябва да се допуска широкото им разпространение.

Познавач е на историята, включително на военната. В кабинета му има модели на известни през годините самолети, но и много цветя.

Доц. д-р Ангел Кунчев, дм, въпреки високата си позиция на главен държавен здравен инспектор продължава да е достъпен като в първите години на лекарската си кариера. Емблема е на отстояване на идеята, че профилактиката е по-доброто лечение, лично и с изяви в медиите се бори срещу антиваксинални движения и други инфодемии от митове за здравето. Не си изпуска нервите, дори когато в рамките на 5 минути му задават по 5 пъти един и същи въпрос. Един от малкото българи, който наистина по свой избор се е отказал да стане депутат, въпреки че е избран. Доц. Кунчев реално е като на работа и докато е във фейсбук късно вечер. Неговата територия е място за популяризиране на новините по актуални за здравето теми - от ваксините и новите терапии до здравните политики, които намаляват заболяванията и смъртността в глобален план. “Френд” е с отдадени на професията здравни политица от цял свят, лидери в СЗО, редови лекари и приятели, с които се сдобива при всяка среща.

Достъпен е по всяко време за коментар по важни въпроси на общественото здраве и го прави на разбираем език. 

Има око за красивото. Снимката му на побелели от сняг дръвчета е една от събралите най-много лайкове. А със запретнат ръкав е сниман  от автора на текста как публично се ваксинира срещу грип като личен пример.