Тримата атентатори, които взривяват влака преди 35 г., извършват още няколко покушения
Френският президент Еманюел Макрон обяви 11 март за национален ден в памет на жертвите на тероризма. Денят е отреден за почит след 11 март 2004 г., когато при джихадистки атентат в Мадрид загиват над 191 души, включително 50 чужденци от 16 държави, между които и четирима българи. Над 1500 души бяха ранени.
България обаче даде жертви на тероризма и на собствената си територия.
На 9 март 1985 г. в 21,31 часа близо до гара Буново, Пирдопско, мощен взрив разрушава вагона за майки с деца на влак №326, който пътува от Бургас за София. На място загиват 7 души, 8 оцеляват за живот след дълги месеци лечение по болници и санаториуми.
По броя на жертвите
това е най-големият
железопътен атентат
в българската история. От взрива загиват Райна Бозукова (64), Стефан Атанасов (13), Георги Цветков (12), Николай Генков (63), Стилиян Иванов (60), Яворка Петрова (38), Емил Николов (40). Жертвите сигурно биха били много повече, ако вагонът не е бил полупразен.
Бомбата, с която е извършен атентатът, е с часовников механизъм, часът на взрива е разчетен да стане при навлизането на влака в тунела в района на гара Буново. Заради маневра на гара Златица обаче влакът закъснява с две минути и взривът избухва в 21,31 ч на гарата.
Бомбата е изработена от стандартна батерия от 4,5 волта, електрически жици, електродетонатори, амониева селитра и шашки “Амонит-6”. Забавящият механизъм е от будилник “Слава”. Часовникът, настроен на определен час, свързва електрическата верига и предизвиква детонация.
Вагонът за майки с деца, който е трети след локомотива, е разцепен надлъж. Няколко от купетата са разрушени напълно. Останали са само части от скелета на вагона. На пода се търкалят няколко разкъсани трупа, всичко е опръскано с кръв. Части от вагона и труповете са намерени на 70-80 метра от епицентъра на взрива. След години свидетел на трагедията ще разкаже, че най-потресаващото в гледката било дете, буквално залепено от взривната вълна за един стълб, разкъсано до неузнаваемост.
По-късно експерти ще кажат, че жертвите били малко за тази ситуация. Бомбата гръмва точно преди влакът да стъпи на моста над дере. Още 2 минути и той е трябвало да влезе в тунела под височината Гълъбец между Буново и Долно Камарци, който е втори по дължина в подбалканската линия след “Козница”. Ако бомбата е гръмнала на моста или в тунела, е
щяло да има
много повече
жертви
На мястото на инцидента пристигат министрът на вътрешните работи Димитър Стоянов и на транспорта Васил Цанов. Вагонът е откачен. Шест часа убитите и ранените се извозват с линейки в околните градове, останалите пътници са подложени на строга проверка - кой кога си е купил билета, къде се е качил и с какъв багаж. Забелязал ли е съмнителни хора във вагона. Едва след разпитите влакът продължава своя път към София.
Това обаче не е единственият атентат в средата на 80-те години на миналия век, когато в България започва смяната на имената на българските турци с т. нар. възродителен процес.
Само половин час след трагедията в Буново в хотел “Сините камъни” в Сливен също избухва бомба и потрошава фоайето му. Ранени са 14 човека. За късмет в хотела няма много хора.
Година по-рано - на 30 август 1984 г., е взривена чакалнята на жп гарата в Пловдив. Загива Добра Паскалева от Кърджали, ранените са 44. 13-годишното турче Мустафа Шентюрк загубва едното си око.
При този атентат има и една любопитна, дори смешна подробност, разказана от свидетел за “24 часа”. След взрива стъклата от прозорците се изсипват върху релсите, косите на няколко жени побеляват от падналата върху главите им мазилка. Малко след взрива отнякъде се появяват няколко чернокожи, които също са ошашавени от случващото се. Няколко души започват да ги гонят и мислейки, че те са поставили бомбата, искат да ги линчуват. Чернокожите мъже се скриват в стаята на милицията. Там ги арестуват, разпитват и след това ги освобождават поради липса на каквито и да било улики.
Почти по същото време, когато гръмва адска машина в Пловдив, избухва и бомба пред варненската аерогара. Ранени са две жени.
На 31 юли 1986 г. на плажа в курорта “Дружба” е открито неизбухнало взривно устройство. Стрелките на купения в Румъния часовник залепват една за друга и бомбата не гръмва. Чрез този атентат на място, където има и много чужди летовници, терористите искат да привлекат вниманието на Европа и света.
Всички тези атентати са дело на Елин Маджаров, Алцек Чакъров и Сава Георгиев (Саафет Реджеб), членове на нелегална организация, наречена Турско националноосвободително движение в България, работеща в тайно сътрудничество с турското правителство.
На 13 август 1987
г. Маджаров и
Чакъров са
арестувани
Те предават третия от групата - Реджеб. Съобщава се, че мотивът за действията им са мероприятията на държавната власт по това време, които са обединени под термина “възродителен процес”. Когато ги арестуват, става ясно, че Елин е бивш, а Алцек - настоящ сътрудник на Държавна сигурност.
По време на следствието тарторът на терористите Елин Маджаров казва, че не е знаел, че вагонът е за майки с деца. Но кондукторката го опровергава - тя си спомня, че той бил в коридора на влака и тя му вдигнала скандал, че пуши във вагона за майки с деца. Това потвърждават и други свидетели.
Накрая Маджаров признава, че монтирал бомбата именно в този вагон, за да има по-голям психологически ефект.
На 25 април 1988 г. тримата терористи са осъден на смърт и на 5 ноември същата година - разстреляни. На 6 години затвор е осъден братът на Елин Маджаров - Сабри, който след 10 ноември е помилван от президента д-р Желю Желев и става координатор на ДПС в района.
През 1990 г. на сградата на гара Буново е поставена паметна плоча с имената на загиналите във влака. На 11 септември 2007 г. близо до гарата е открит паметник на жертвите на атентата. Той представлява монументална скулптурна композиция, висока 7 метра, изградена от камък и метал. Състои се от две скулптури - на майка и дете, което е с откъснати крайници. Автори на паметника са Александър и Здравец Хайтови, синове на писателя Николай Хайтов.
На 5 септемвир 1993 г. в руенското село Търнак ДПС издига паметник чешма в памет на тримата атентори. Те са наречени “герои и борци за права и свободи”.
На 4 септември 1998 г. работници разрушават с чукове мраморната плоча с изписаните на турски език имена на терористите. Заповедта за разбиването е издадено от окръжната прокуратура в Бургас. Още на другия ден в Търнак се събират над 10 хиляди души на събор в памет на жертвите на “възродителния процес”. Доган нарича прокурорското решение "вандалщина" и пита защо има партизански паметници на хора, които също са обявени за терористи.
