Първичните избори на демократите в САЩ и двубоят между претендентите Джо Байдън и Бърни Сандърс са обект на анализ в електронните издания на американски и британски вестници.
Вестник "Ню Йорк таймс" обявява в заглавие, че спечелвайки щата Мичиган, Байдън поема лидерство в надпреварата. Мичиган е най-голямата награда за Байдън, пише изданието, а загубата е особено зашеметяваща за Бърни Сандърс. Вестникът прогнозира, че Байдън е готов да поднесе най-голямата изненада на изборите през 2020 г.
"Ню Йорк таймс" отбелязва, че според предварителни резултати от вчерашното гласуване в шест щата, Байдън остава начело и увеличава преднината си пред Сандърс, предава БТА.
"Коалицията на Байдън го прави неудържим", се казва в заглавието на аналитичен материал във в. "Вашингтон пост". Победите в Мисисипи, Мисури и Мичиган предполагат, че Байдън вече е на финалната права за получаване на номинацията на Демократическата партия.
Вестникът отбелязва, че гласувалите за Байдън афроамериканци, жени и бели гласоподаватели със средно образование правят Байдън практически неудържим. Така и не се видя вълната от млади гласоподаватели, която Сандърс говореше, че ще привлече към Демократическата партия. Точно обратното - по-възрастни гласоподаватели и жители на предградията се отзоваха масово и подкрепиха Байдън. Вероятно на хората им е дотегнало от крещящия социалист или може би той просто е облагодетелстван от гласоподавателите, които не гласуваха за Клинтън през 2016 г., смята авторът.
"Вашингтон пост" прогнозира, че ако Байдън успее да запази тази коалиция от жени, бели избиратели със средно образование, високообразовани бели и афроамериканци и на самите избори, той ще е събрал печеливша коалиция, донякъде сходна с онази на Барак Обама (без младежите, които още не са демонстрирали ентусиазъм към Байдън).
Изборът между кандидат, който е в състояние да увеличи максимално избирателната база и такъв, чрез който партията достига до независимите и до меките рeрепубликанци (включително голям процент жени от предградията), беше явно погрешен през цялото време. Демократите трябва да направят и двете. С Джо Байдън те може да са способни да направят и двете, заключава анализът на "Вашингтон пост".
В коментарен материал на лондонския в. "Гардиън" се отбелязва, че сцената се подготвя за двубой Байдън-Тръмп, докато демократите се опитват да върнат ерата на Обама.
Авторът припомня, че Доналд Тръмп винаги е бил обсебен от своя предшественик и полярна противоположност Барак Обама. И вероятно затова е орисан да трябва да се бори за преизбирането си срещу бившата дясна ръка на президента Обама.
След десет дебата, похарчени милиони долари и безброй митинги с участието две дузини кандидати, гласоподавателите на Демократическата партия в САЩ показаха, че преди всичко копнеят да върнат часовника и да извадят Тръмп от властта за четири години.
Прогресистите настояваха, че това е самозаблуда, защото Америка от 2016 г. е посяла семената на собственото си разрушение и че в края на краищата Тръмп е по-скоро симптом за дисфункция, а не първопричина. Но дисциплинираното партийно обединение около Байдън дава да се разбере, че опитът за вкарване на духа обратно в бутилката е бил неустоим.
Последният вторник, в който демократите гласуваха, беше повторение на първичните избори през 2016 г., като Байдън влезе в обувките на Хилари Клинтън, а Сандърс се върна към старата си роля, пише "Гардиън".
Гласоподавателите на американските демократи изглежда са възприели аргумента на центристите, че Сандърс ще има съдбата на лидера на британските лейбъристи Джеръми Корбин, отбелязва британският коментатор.
Авторът пише, че разпространението на коронавируса става причина за отмяна на митинги, като лишава Сандърс от съдбоносен за него кислород, предпазвайки Байдън от това да прави гафове и да бъде гледан под лупа.
Изглежда зловещо, че Сандърс прекара нощта след гласуването във вторник в мълчаливо уединение във Върмонт, докато Байдън произнесе реч, която наблюдатели определиха като президентска, подчертава коментарът.
Но в устрема си да се обединят и да бият Тръмп, демократите рискуват да пренебрегнат недостатъците на новия си герой, коментира "Гардиън".
Асоциациите с Обама може да са предимство за част от Америка, но може да накарат друга част да застане нащрек. Републиканците просто ще изтупат от прахта наръчника, използван срещу Хилари Клинтън: Байдън е фигура от естаблишмънта или, казано по друг начин, същество от блатото. Вместо предполагаемата корупция и фустогонство на Бил Клинтън, ще се говори за предполагаемата корупция и фустогонство на сина на Байдън - Хънтър Байдън.
И вместо да се говори за това, че Хилари Клинтън е жена, ще се говори за възрастта на Байдън. На 77 години той е четири години по-възрастен от Тръмп и би бил най-старият президент, избиран някога в САЩ. Възрастта му тежи и словесните му издънки стават все по-сериозни и по-често от всякога. А той остава опасно непредсказуем.
Така че, Байдън срещу Тръмп, ако се случи, няма да е съвсем като Клинтън срещу Тръмп. Но Байдън и Клинтън носят товар, от който не могат да се отърват: те не са Барак Обама, заключава британският в. "Гардиън".
