Не й върви със сроковете на Голямата базилика. Насроченото официално откриване за 2 април се отлага. Причината - прехвърлянето на собствеността на обекта от държавата на общината.
При посещението си в Пловдив на 19 февруари американската посланичка Херо Мустафа и кметът Здравко Димитров обявиха, че реставрираният късноатничен храм ще бъде официално открит на 2 април. Посланикът на САЩ у нас живо се интересува, тъй като възстановяването на базиликата стана възможно с финансиране от фондация "Америка за България".
Тежки съгласувателни процедури по прехвърлянето на обекта обаче отлагат за трети път рязането на лентата. Веднъж беше казано, че базиликата ще отвори в началото на 2019-а при старта на Европейската столица на културата. После датата беше отместена за есента на м.г., но и тогава не се получи. Засега не е ясно кога ще бъде насрочена церемонията. Според реставратори на обекта има още много работа и е изключено дори в края на април да се реже лента. Все още строителите не са се изнесли от базиликата, за да оставят реставраторите да изпипат последните детайли.
Иначе археологическите проучвания отдавна приключиха и в средата на февруари комисия от министерството на културата ги прие окончателно. Експертите буквално ахнаха от разкрития по-стар античен храм от ІІ-ІІІ век, който се намира под нивото на късноантичните мозайки. Той се появи при последните проучвания на археолога Жени Танкова. Предполага се, че под базиликата е имало езически храм с внушителни размери - 39 метра дължина и 23 ширина. В центъра е имало водно огледало с колони и статуи.
"За да се надграждат храм върху храм в различните епохи, това показва, че мястото е свещено с непрекъснат духовен живот", коментира Танкова.
Според изследователи е можело да се вдигне част от мозайката, за да се проучи в по-голяма цялост по-старата сграда. Сроковете за приключване на обекта обаче не позволили да продължат разкопките.
При така направения сондаж се очерта голямо съоръжение, което вероятно е било водно огледало.Целият басейн е облечен в масивен каменен кожух, като е надстроен с тухлена зидария. Вътрешната му част е оформена с тухли, между тях има хидрофорна замазка. Дъното също е тухлено и изолирано с 25-30 см хоросан. Много е вероятно в средата на този ранен античен храм от ІІ - ІІІ век да е имало фонтан с колонада и статуи. "Но няма как да разберем, защото, ако тръгнем да разкриваме, ще нарушим експонираните вече мозайки", каза Танкова.
По думите й старият езически храм е функционирал и при готското нашествие през 251 г., за което съобщава откритият през лятото каменен надпис. Текстът му е отправен към управлението на съимператорите Валериан и Галиен. "Знаем, че към онзи момент храмът е действал и е бил посветен на императорски култ", добави археоложката.
