Два празника отбелязваме днес - Баба Марта и Сирни Заговезни. Първият е с хилядолетна традиция и един от най-тачените у нас. На 1-ви март по традиция българите се закичваме с мартеници. Те се слагат обикновено на дрехата, а по-младите предпочитат да ги връзват на китката на ръката.
Някога така носели мартеници само децата, момите и младите булки. Ергените връзвали бяло-червена нишка на кутрето на лявата ръка, а женените мъже – на глезена или я скътвали в пояса. Имало и обичай момите да закичват мартеници на пазвата, отляво, докато невестите закичвали мартениците си отдясно. За съвременния българин мартеницата е традиция и символично пожелание за здраве и късмет. Някога смятали мартеницата за амулет. Вярвали, че тя предпазва хората, добитъка, къщата и цялото стопанство от "злите сили" на отиващата си зима.
По традиция мартеници се носят до Младенци – 9 март, или до Благовец – 25 март. По-рядка е била навремето практиката да се носят само през първите три дни от март. Още по-ограничен е обичаят, мартеници да се носят цели 40 дни или чак до жътва. Най-популярна и до ден-днешен е представата, че червено-бялата мартеница се сваля, когато човек види цъфнало плодно дръвче или щъркел.
Свалената мартеница се връзва на цъфнала клонка, за да стане плодовито дървото.
Днес е и Сирни Заговезни - денят за прошка. На този ден църквата повелява по-младите да вземат прошка от възрастните, децата - от родителите, младоженците - от кумовете. На трапезата се слагат риба, баница със сирене, яйца, бяла халва с ядки. След Сирни Заговезни се спазва строг пост до Великден с ограничение на всякакви храни от животински произход.
