Изпит не само по математика и български език, а интегрален - с въпроси и от природните и обществените науки, ще държат бъдещите 7-класници. Намерението на просветното министерство е промяната да влезе в сила от учебната 2022-2023 г., т.е. за сегашните четвъртокласници.
Изпитите след 7-и са вход за гимназиите. Другата замислена от МОН промяна е те да мерят повече умения, а не заучени знания, тъй като резултатите от PISA показват такъв дефицит у българските деца. “Става дума за формиране на интелигентност в резултат на натрупването на знания - че сме успели да ги направим четящи хора. По този начин те ще бъдат знаещи и можещи”, обясни министър Красимир Вълчев. Той представи вчера новите национални програми, които МОН предлага.
Не можем да пренебрегнем природните и обществените науки, а математиката, българският език и литературата са атестат за придобитите компетентности на учениците, аргументира се министърът.
“Имаме едно прекалено фиксиране върху изпитите след 7-и клас, тъй като те определят малко или много по-нататъшните образователни и житейски възможности на детето”, отчете той. Но въпреки че се очакват негативни реакции от страна на родителите, а за момента няма ефективен канал за комуникация с тях и преподавателите, е важно всеки ученик да придобие един хармоничен микс от знания и умения, които формират неговата компетентност, категоричен бе Вълчев.
21 национални програми за развитие на образованието през 2020 г., които за да направят по-творени и партниращи си институциите, обяви той. 4 от тях са чисто нови, предстои обществено обсъждане.
Водеща е програмата за създаване на СТЕМ центрове (за наука, математика, технологии). Предвидени са 20 млн. лв. за изграждането на комплекс от кабинети в 160 училища. Те ще дават възможности за изследователски подход, работа с новите технологии в креативните индустрии, учениците ще се подготвят за професиите на бъдещето. МОН продължава и програмата за личностното развитие с кариерни консултанти, която тръгна през 2015 г.
Нови помагала и методически ръководства за преподаването на общообразователни предмети на чужд език ще се разработят за езиковите и професионалните гимназии. Специално внимание се отделя на по-слабо изучаваните езици, като ще се финансират екипи извън издателствата, обясни министърът.
Родители
влизат в
училищния
живот
От МОН искат да се насърчи взаимодействието с родителите в училищата. За целта по новите програми ще бъдат финансирани дейности, които ще насърчат участието им в обсъждането и вземането на решения, свързани с училищния живот.
Финансирането на ремонти на класни стаи и кабинети, изграждането на повече спортни площадки и физкултурни салони, както и осигуряването на повече училищен транспорт остава водещ приоритет на МОН.
Предвижда се инвестирането в поне 50 училищни библиотеки. Заложената миналата година програма “IT бизнесът преподава” вече е активна, проведени са близо 500 семинара и над 1000 часа занятия с ученици. От министерството предвиждат разширяването на програмата към други сектори.
