"Наглост е адвокати на подсъдими олигарси да дават предложения на Радев за промени в Конституцията", каза в Ихтиман главният прокурор Иван Гешев.
"Осъдени престъпници искат промени в дейността на прокуратурата, искат слаба прокуратура. Обвиняеми лица, олигарси искат слаба и неработеща прокуратура.
Това, което се случва спрямо най-богатите хора в държавата, спрямо битовата престъпност ги плаши и те искат промяна и да не се случва това. Но това е в техен интерес, а не е в интерес на гражданите.
Прокуратурата ще продължи да работи, въпреки тези хора.
Има една гранична линия - от едната страна са интересите на хората за ред, спокойствие и сигурност, от другата са престъпниците и олигарсите, и онези, които ограбиха хората, посочи той. Всеки трябва да избере страна в тази битка, ние сме я избрали и я водим", каза Гешев.
"Не знам какво иска президентът, не ми е ясно той какво иска, защото не участваме и не сме викани за консултации, нито за мнение. Продължава да не ми е ясно каква е целта на събеседванията при него, защото от българската прокуратура не е искано становище", каза още главният прокурор. Какво стои зад думите му?
По-рано днес "Правен свят" пусна текст под заглавие "Адвокатът на Брендо и близки до Прокопиев юристи настояват за по-слаба прокуратура. Фондация предлага конституционни промени, за които президентът води консултации".
Лобистко становище с предложения за конституционни промени, които предвиждат драстично ограничаване на ролята на прокуратурата в наказателния процес, анонсира преди два дни Фондация "Български адвокати за правата на човека". На интернет-страницата на организацията е публикуван документ с претенциозното заглавие: "Становище за необходимите промени за укрепването на гаранциите за основните права и свободи и тяхната ефективна защита в Конституцията на Република България".
По същество идеите за поредна промяна на основния закон в частта за съдебната власт продължават добре познатата линия за засилване на съдийското капсулиране и недосегаемост, за сметка на драстичното ограничаване на правомощията на прокуратурата. Адвокатите настояват всеки акт на държавното обвинение да подлежи на тотален съдебен контрол. Има и един нов нюанс – според авторите на предложенията, прокуратурата не трябвало да се изважда от съдебната система, но в Конституцията изрично трябвало да се направи разграничението и да се подчертае, че съдебна власт – това е единствено съдът.
В допълнение към идеите за по-слаба прокуратура, лобистите предлагат и своето виждане за осигуряването на контрол над главния прокурор. Идеята е, ако се стигне до ситуация, в която "обвинител №1" трябва да бъде разследван, то това да се извършва не от прокурор, а от ad hoc съдия от Върховния касационен съд, на когото обаче трябва да се дадат по-широки правомощия, включително и разследващи функции. В становището присъстват и добре познатите идеи за по-голямо влияние на съдиите при избора на главен прокурор, както и ограничаване на парламентарната, т.е. гражданската, квота в Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет. Последното е особено притеснително, тъй като би довело до осигуряването на пълна недосегаемост на съдиите и до невъзможност за контрол върху тяхното изпълнение на задълженията, включително и при актуалната ситуация, при която български съдия бе уличен в корупция от Държавния департамент на Съединените щати.
Важен детайл е самата поява на документа, който не съдържа конкретни адресати, нито имената на конкретните автори. Едно от възможните обяснения е, че лобисткото становище на фондацията цели да зададе рамките на предложенията, които държавният глава Румен Радев анонсира, че ще прави за промяна на Конституцията по отношение на ролята и мястото на държавното обвинение. Факт е, че представители на БАПЧ присъстваха на дискусия по темата, организирана от президента на 19 февруари 2019 г. По-късно Румен Радев отдели специално внимание и проведе самостоятелна среща и с Висшия адвокатски съвет. Не е известно за момента държавният глава да е направил същото с ръководството на прокуратурата, а двете съсловни организации на прокурорите и следователите бяха неглижирани, поставени в общия формат с останалите неправителствени организации, ангажирани с процесите в съдебната власт.
От особено значение е кой всъщност стои зад лобисткото становище, целящо силното ограничаване на правомощията на прокуратурата. Членове на Управителния съвет на Фондация БАПЧ са поне трима адвокати, за които е публично известно, че се ползват с доверието на подсъдимия издател и бизнесмен Иво Прокопиев. На първо място, това е адвокат Ина Лулчева, която защитава бившия икономически министър Трайчо Трайков по делото за продажбата на държавните активи в ЕВН, по което подсъдим е и самият Прокопиев. Негов адвокат е съдружничката на Лулчева – Даниела Доковска. Третият съдружник в кантората на Лулчева и Доковска – адвокат Георги Атанасов, защитава интересите на Иво Прокопиев по делото, което Антикорупционната комисия води срещу издателя за недоказания произход на активи и средства в общ размер на 200 млн. лв. Атанасов е адвокат и на съпругата на председателя на Върховния касационен съд Лозан Панов по делата, които тя води срещу медии. Съдружникът на Ина Лулчева – Георги Атанасов, бе адвокат на Корнелия Нинова и на Елена Йончева по делата, които двете водеха срещу лидера на ГЕРБ и премиер Бойко Борисов.
Адвокат Ина Лулчева е известна още като бивш защитник на укриващия се и осъждан за наркотрафик Евелин Банев-Брендо, както и на първия действащ министър, който бе задържан – Нено Димов, както и на собственика на фирмата "ТАД Груп" Иван Тодоров, чийто служител Кристиян Бойков източи данните на милиони българи от информационните масиви на НАП и на кмета на Несебър Николай Димитров, който бе задържан при последните местни избори за търговия с гласове.
Друг от членовете на УС на фондацията е адвокат Александър Кашъмов, който е редовен автор и коментатор в изданията на Прокопиев и също така бе адвокат на Лозан Панов по делото, което председателят на ВКС изгуби за отказа му да декларира публично имуществото и доходите си пред Сметната палата преди три години.
Във фондацията е и адв. Здравка Калайджиева, която преди пет години прекрати предсрочно мандата си като български съдия в Европейския съд по правата на човека. Така бе дадена възможност на близкия до Прокопиев тогавашен правосъден министър Христо Иванов да стартира процедура по избор на нов съдия. Макар на фона на публичните съмнения около легитимността на избора, очаквано той бе спечелен от също близкия до Прокопиев юрист - Йонко Грозев.
Дали лобистките предложения на юридическия кръг около подсъдимия олигарх Иво Прокопиев ще се окажат идеите на президента Румен Радев за промяна на Конституцията предстои да разберем, завършва материалът в "Правен свят".
