С основаването на Българската екзархия официално пред света е признато съществуването на нашия народ и са очертани неговите етнически и географски граници. Това заяви председателят на Народното събрание Цвета Караянчева по време на тържественото честване на 150-ата годишнина от провъзгласяването на българската църковна независимост, съобщиха от пресцентъра на парламента.
Събитието бе отбелязано и с документална изложба, организирана от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в сътрудничество с Университета по библиотекознание и информационни технологии. Експозицията включва богат снимков и графичен материал. В нея е представен още двуезичният ферман за учредяването на Българската екзархия, подписан на 28 февруари 1870 г. от султан Абдул Азис, както и нейният устав, отпечатан в Цариград.
Председателят на парламента подчерта, че с издаването на султанския ферман на този ден преди 150 години българите постигат първия си голям успех като нация и имат официален представител в Османската империя. Цвета Караянчева определи продължилата десетилетия борба като общонародна кауза, в която еднакво участват бедни и богати, духовенство, интелигенция и обикновени хора.
По думите й след това българите вече са готови да заявят като народ правото си на свобода и собствена държава и да се жертват, отстоявайки това си право. Председателят на Народното събрание припомни и делото на първия български екзарх Антим Първи, превърнал се в духовен водач, триумфално посрещан и изпращан в своя път от Видин до Цариград. В знак на признателност за ролята му не само в църковните борби, но и като екзарх, и като защитник на народа си по време на Априлското въстание, той е избран за председател на Учредителното събрание и заема значително място в историята и на българския парламентаризъм, добави Цвета Караянчева.
Тя посочи още, че Антим Първи пръв подписва Търновската конституция, а при закриването на Учредителното събрание изрича думите: „Можем да кажем, че направихме закони от народа за народа“. Цвета Караянчева отбеляза още, че според историческите изследвания близо половината народни представители тогава са участвали в църковното и просветно движение, сред които са Петко Славейков и Тодор Икономов.
Директорът на Националната библиотека доц. Красимира Александрова каза, че Българската екзархия е първата официално призната институция след близо 500 години липсваща държавност и която покрива земите, населени с етнически българи – Мизия, Тракия и Македония. Наша е отговорността да бъдем паметта и да представим на сегашното поколение онези велики български дейци, които с родолюбие, смелост и свои средства пристъпват към изграждането на екзархийските ведомства, допълни тя.
Тържественото честване бе огласено и от изпълненията на Софийския свещенически хор с диригент иконом Кирил Попов.
...
