Академичният съвет на Софийският университет взе решение да отнеме почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Ханс Франк, Бернхард Руст, Едвалд Роберт Валентин фон Масов и Едуард Колрауш. Това съобщава Софийския университет "Св. Климент Охридски" на официалния си сайт.
В края на януари към ректора на Софийския университет се обърна с писмо председателят на Асоциацията на оцелелите от Холокоста в България и техните деца г-жа Леа Коен, която посочва имената на четирима почетни доктори на Софийския университет, членове на Националсоциалистическата германска работническа партия, и настоява да им бъде отнето почетното звание „доктор хонорис кауза“ на Софийския университет.
Беше възложена проверка на всеки от посочените в писмото случаи на четирима преподаватели от Историческия факултет, които са специалисти по историята на този период и имат публикации за престъпленията на нацизма. Впоследствие бяха извършени и допълнителни проверки.
Ханс Франк е бил личен юридически съветник на Хитлер, а от 1933 г. е министър на правосъдието на Бавария и е начело на националсоциалистическата асоциация на юристите. Няколко месеца след като през май 1933 г. му е присъдено званието „доктор хонорис кауза на правните науки“, през октомври 1939 г. е назначен за генерален губернатор на окупирана Полша, където е отговорен за убийството на стотици хиляди поляци и за депортацията на полските евреи. Франк отговаря за Варшавското гето, което първо въвежда еврейската звезда, под негова юрисдикция са четири концентрационни лагера. По време на Нюрнбергския процес той е признат за виновен във военни престъпления и престъпления срещу човечеството и е осъден на смърт чрез обесване.
През октомври 1940 г. почетното звание „доктор хонорис кауза на философските науки“ е присъдено на Бернхард Руст, който от 1934 г. е министър на науката, възпитанието и народното образование. Като министър Руст уволнява 1000 университетски преподаватели (евреи, социалдемократи и др.), ограничава академичното самоуправление и въвежда националсоциалистически дух и нацисткия поздрав в училищата. Руст, който от 1925 г. е гаулайтер, а от 1940 г. групенфюрер на СА, се самоубива в навечерието на капитулацията на Германия.
Едвалд Роберт Валентин фон Масов получава званието „доктор хонорис кауза на правните науки“ през май 1939 г. Той е генерал-майор от пруската армия, а по време на Балканските войни е изпратен в българския генерален щаб. През 1929 г. се запознава с Хитлер и по-късно става член на НСГРП. От 1933 г. е президент на Германската служба за академичен обмен и на Германо-българското дружество. Като президент на Националния клуб приветства през 1937 г. Хитлер, който произнася реч по случай 15-годишнината от първото си слово пред клуба. От 1932 г. започва кариера в СС и се изкачва по всички стъпала на йерархията, докато през 1939 г. достига до СС групенфюрер и генерал-лейтенант. След смъртта му е погребан с почести от СС и е почетен с венец от Хайнрих Химлер.
Едуард Колрауш получава званието „доктор хонорис кауза на правните науки“ през май 1939 г. Колрауш е юрист, ректор на Хумболд университет (по това време Фридрих-Вилхелм университет) от 1932 до 1933 г. Той е един от създателите на Нюрнбергските закони, които полагат юридическата основа на антисемитската и расистката идеология на националсоциалистическата държава.
Случаят с Колрауш не е толкова безспорен, защото той не е съден, а след войната през 1946 г. е назначен за декан на Юридическия факултет и заема катедрата по наказателно право в отворения отново Хумболд университет. Започналото срещу него разследване през 1947 г. на комисия на университета за участието му в съставянето на Нюрнбергските закони не завършва със заключение, защото Колрауш умира преди приключването на работата на комисията. Оставката му като ректор през 1933 г. идва малко след като влиза в конфликт със студенти от Националсоциалистическия студентски съюз заради техен плакат „Срещу ненемския дух“ във фоайето на университета.
В същото време конфликтът му със студентите – националсоциалисти не е поради несъгласие с расистката насоченост на плаката, а защото смята, че пресилените антиеврейски формулировки в него ще дискредитират борбата срещу ненемския дух, с която той очевидно е съгласен. Поне от 1934 г. нататък Колрауш е член на Съюза на националсоциалистическите германски юристи и е сред основателите на Академията за германско право на Ханс Франк. На 4 февруари 1944 г. Адолф Хитлер му връчва Гьоте медал за изкуство и наука.
Очевидно е, че почетното звание на Софийския университет е присъдено на посочените четири лица, членове на НСГРБ, един от които е извършил сериозни престъпления, за които е осъден, по политически причини и че те нямат място между споменатите заслужили личности от областта на науката, културата и политиката. Мисията на Университета да бъде основният национален висш образователен, научно-изследователски и културен център с високо международно признание е несъвместима с търпимост към идеология на омразата, расизъм и престъпления срещу хуманността.
Не можем и не бива да заличаваме историята, но сме убедени, че един такъв морален акт ще бъде сигнал за обществото, че грешките от тежките исторически моменти могат да бъдат посочени и осъдени, за да не бъдат допускани отново, съобщават още от Софийския университет.
