Чуждестранните компании не получават парите си, държавите кредиторки биват призовавани да проявяват търпение. Под тежестта на американските санкции Куба изпитва затруднения да покрива задълженията си, което поражда сериозни притеснения сред партньорите й.
След като договори преструктурирането на дълга си с 14 страни от Парижкия клуб на кредиторите през 2015-а, миналата година Куба не успя да се разплати навреме с шест от тях - Австрия, Белгия, Великобритания, Франция, Япония и Испания.
Карибската държава трябваше да им плати 32 до 33 милиона долара от общо 82 милиона долара задължения за 2019 година, каза дипломатически източник. Заради неплащането страната се изправя пред лихва от 9 %.
Кубинският вицепремиер Рикардо Кабрисас се опитва да внесе успокоение по този труден проблем. В писмо да президентката на Парижкия клуб Одил Рено-Басо, с което разполага АФП, той обещава, че Куба ще покрие просрочените задължения до края на май.
Трябва да предложат точен график, каза един посланик, изразявайки общото нетърпение и признавайки, че кубинското правителство преживява тежък период и не разполага с ликвидност.
Няколко дипломати, с които АФП разговаря, изразиха безпокойство от това, което според тях е "прецедент" с просрочените задължения.
Както се изрази един европейски дипломат: "Казаха, че ще си платят дълговете. Няма план, няма и доверие."
Друг дипломат отбеляза, че са се срещали с Кабрисас в началото на годината и той е имал "пораженчески тон".
"Той обаче ни каза, че страната му наистина не иска да фалира," както стана през 1986, когато спря да покрива дълговете си.
"Порочен кръг"
Комунистическият остров до голяма степен бе отрязан от международните пазари оттогава, та чак до второто десетилетие на век, когато няколко държави отписаха голяма част от кубинския дълг: Китай опрости през 2011 година 6 милиарда долара дълг, Мексико през 2013 година отписа 400 милиона долара, а Русия през 2014 опрости 35 милиарда долара.
Споразумението с Парижкия клуб помогна на кубинската икономика да влезе отново в релси, след като 14 страни се съгласиха да отпишат 8,5 милиарда долара от общи задължения на стойност 11,1 милиарда долара, като останалите бяха трансфрмирани в инвестиционни проекти или бяха разсрочени до края на 2033 година.
Повечето от тези страни са европейски, а Европейският съюз стана водещ кубински инвеститор и главен търговски партньор.
Търговията между ЕС и Куба надхвърлиха 3,47 милиарда долара през 2018 година, въпреки че политическият диалог между двете страни рязко се изостри.
Просрочените разплащания към кредиторите от Парижкия клуб показват колко сложна е икономическата и финансовата ситуация на Куба, каза Павел Видал, кубински икономист в университета Хавериана в Кали, Колумбия.
Поне от три години Куба проявява всички признаци на икономическа рецесия и на криза в платежния баланс, казва Видал.
Излизането от този порочен кръг е трудно без помощ от международен кредитор като Международния валутен фонд, особено на фона на засилващите се американски санкции и последиците от кризата във Венецуела, допълни той.
Откакто Доналд Тръмп е в Белия дом, американското ембарго срещу Куба, датиращо от преди 58 години, се затяга със закони, които засягат чуждестранни компании, оказват натиск върху банки и ограничават посещенията на американци.
Куба страда и от последиците от икономическата и политическата криза във Венецуела, най-важния й партньор и доставчик на петрол, а същевременно собствените й основни източници на приходи намаляват.
Притокът на туристи спадна с 9,3 % миналата година спрямо предходната, това е първият спад от 10 години, а приходите й от изпратените лекари в чужбина намаляха, тъй като 9000 се завърнаха на фона на дипломатически разногласия, по-специално с Бразилия, на която Куба не успя да върне пари в средата на 2018 година.
Външният дълг на Куба скочи с 53% между 2013 и 2016 година до 18,2 милиарда долара според най-новите официални данни.
Компаниите не получават парите си
Най-много ме притеснява другият дълг, формиран от кредитите на доставчиците, които често трябва да чакат две години, за да получат парите си, казва кубинският икономист Омар Еверлени Перес.
Задълженията към испанските компании, които са най-много сред доставчиците, възлизат на общо 300 милиона евро по оценка на испанското правителство.
Разбира се американските санкции засягат способността на Куба да покрива задълженията към кредиторите си, казва Перес. Само че тъй като споразумението с Парижкия клуб е "политически важно", той е на мнение, че Хавана "ще плати".
Това обаче няма да реши проблема в дългосрочна перспектива, допълни Перес. Той критикува неуспеха на кубинското правителство с реформите за стимулиране на частния сектор и насърчаването на растежа.
Същевременно Лондонският клуб - група частни кредитори, които са нещо като аналог на Парижки клуб на държавите кредиторки, държи кубински търговски дълг за стотици милиони долари и напразно се опитва да постигне споразумение от 2013 година.
Един от членовете на клуба, инвестиционният фонд CRF I Ltd, се е обърнал вече към британското правосъдие.
Губим търпение, каза президентът на фонда Дейвид Чартърс.
Ако Куба иска отново да има достъп до международния финансов пазар, трябва да реши този проблем, допълни той. (БТА)
