От чудодейни лекове до конспиративни теории - дезинформацията около новия коронавирус изобилства в дигиталните платформи, които не успяват да се справят и така кризи от този род улесняват разпространяването на фалшива информация.
Сусамово олио за имунитет, масови преселения на китайци, вирус, разработен в лаборатория в Ухан. . . фалшивите слухове, разпространявани в последните седмици в социалните мрежи нямат чет.
"Повечето автори и разпространители на тези лъжливи новини изобщо не се интересуват дали вярвате или не. Те просто използват тази епидемия като идеално средство за постигане на целите си, независимо дали става въпрос за правене на пари или за всяване на недоверие", отбелязва Карл Бергстром, преподавател във Вашингтонския университет в Сиатъл и специалист по дезинформацията в интернет.
Някои искат да продават нещо и се опитват да внушават например, че канабисът осигурява имунитет срещу вируса. Други се стремят да генерират голям брой гледания и кликове като източник на приходи от реклама.
"Освен това в действие са операции за отслабване на демокрациите и създаване на впечатлението, че човек не може да има доверие на никого", казва Карл Бергстром. "Това е стратегията на градинския маркуч (наводняване с пропаганда - бел. на АФП), често използвана от Русия най-вече", допълни той.
Американски официални представители казаха за АФП миналата седмица, че хиляди акаунти, свързани с Русия в Туитър, Фейсбук и Инстаграм разпространяват антиамериканска дезинформация за новия коронавирус, за да сеят раздори. Москва отрича да прави това.
"Масирана инфодемия"
==================
Разпространяваните теории включват идеята, че вирусът е бил създаден от САЩ, което напомня опитите на КГБ да внушава по време на Студената война, че ХИВ е разработен от американски учени.
Веднъж пуснати в обращение, конспиративните теории плъзват, улеснени от ширещата се неяснота около произхода на болестта и безпокойството на хората, които търсят обяснения, най-често в мрежите.
В началото на февруари Световната здравна организация (СЗО) окачестви като "масирана инфодемия" свръхизобилието от невярна информация по въпроса, която усложнява задачата й и тази на здравните власти.
Фалшивата информация е способна да предизвика панически действия като масово изкупуване на хирургически маски и претоварване на службите за спешна медицинска помощ, или обратното - да накара хора със симптоми да не съобщават за тях, опасявайки се от въображаеми принудителни мерки.
За координиране на борбата с тази "инфодемия" преди 10 дни СЗО събра представители на големите технологични компании в централата на Фейсбук в Силициевата долина.
Гигантът в електронната търговия Амазон започна да изтегля продуктите, неоснователно претендиращи, че лекуват новия коронавирус или предпазват от зараза, съобщи американската телевизия Си Ен Би Си.
Фейсбук, Туитър и Гугъл (част от който е ЮТюб) също подсилиха действащите си политики за изтегляне на съдържание, което може да навреди физически на потребителите (като рекламите на опасни фалшиви лекарства например), и публикуване на информация от надеждни източници (като СЗО) на челно място при търсене.
"Милион къртици"
=============
Доминиращата социална мрежа разчита също на "проверка на фактите от трети източници (Third party fact-checking)" - програмата й за проверка от трети страни, разработена през 2016 година. Фейсбук плаща на около 60 медии по света (общоинформационни или специализирани, в това число АФП), за да ползва извършваните от тях "проверки на фактите ("fact checks") в своята платформа или в Инстаграм.
Мрежата силно ограничава аудиторията на видеоматериали или статии, обозначени като фалшиви от тези външни проверители.
Само че според Карл Бергстром и Джевин Уест - съавтори на книга за дезинформацията, която предстои да излезе от печат - тези мерки са само "превръзка", а не същинско лечение. Те критикуват "лицемерието" на платформите, чиито алгоритми и рекламни икономически модели облагодетелстват разпространяването на търсещо сензация или лъжливо съдържание.
"Това е като играта "Удари къртицата" ("whac-a-mole"), само че има милион къртици, които изникват от всички страни, и петима души, които се опитват да ги ударят", отбелязва Джевин Уест, преподавател по компютърни науки.
Други университетски учени, изучавали явлението дезинформация при неотдавнашните кризи с вируса Зика и жълтата треска в Бразилия, смятат, че усилията за проверка на фактите може да се окажат неефикасни, дори да имат обратен ефект.
В изследване, публикувано през януари в сп. "Сайънс адвансез" ("Science Advances"), те заключват, че "говоренето за фалшиви информации може да увеличи тяхната популярност и да ги направи по-правдоподобни".
(От БТА)
