Националният съвет за тристранно сътрудничество не постигна съгласие по целия пакет от мерки за ограничаване на злоупотребите с болнични. Работодатели и синдикати отново спориха дали има масови злоупотреби с болнични, работниците ли са виновни за злоупотребите и трябва ли да се наказват.
Консенсус имаше по мярката за изготвяне на правилник за работа на регионалните съвети към РЗИ с участието на работодатели и синдикати в тях, каза пред журналисти министърът на труда и социалната политика Деница Сачева.
Има и съгласие да се осигури нормативна и организационна възможност за своевременен контрол върху временната неработоспособност чрез извършване на повторна експертиза, като това е под условието, че това няма да бъде лекар, който е нает от работодателя и работи за него, а ще е независим лекар от лечебно заведение.
По мярката за извършване на планови и текущи проверки от РЗИ по разпореждане на МЗ върху дейността на службите по трудова медицина също има съгласие, каза Сачева и допълни, че ще се засили повече контролът върху службите за трудова медицина, както и техните правомощия. Осъществяване на контрол от МЗ върху санкциониращата дейност на РЗИ и разработване и внедряване на интегрирана информационна система на ведомствата, които са свързани с процеса по издаване и обработка на болничните, също са сред консенсусните мерки.
Осигуряване на достъп на работодателите до изпратената от органите на медицинска експертиза информация в електронния регистър за болничните листове и решенията за обжалването им, оказване на съдействие от страна на работодателите на контролните органи чрез предоставяне на допълнителна информация при поискване, също са сред мерките, които има съгласие.
НОИ оттегли предложението да има ограничение за броя дни болнични, издавани накуп.
Всички бяха на едно мнение, че работодателят трябва да има достъп до информацията, че негов работник ползва болнични, като Васил Велев от АИКБ посочи, че своевременното уведомяване по имейл е и в полза на работниците.
КНСБ смята, че институционалният анализ на данните от последните години не потвърждава разпространяваните внушения, че осигурените, със съдействието на медицински специалисти масово злоупотребяват и се облагодетелстват за сметка на своите работодатели, каза Ася Гонева от синдиката.
Анализът не показва масови злоупотреби на работниците, показва, че има проблем, без да е диагностициран, каза Ваня Григорова от КТ "Подкрепа". За нас е важно да се провери какъв е делът на работниците и служителите, които работят във фирми с финансови затруднения, които карат работниците да взимат болнични, какъв е делът на болничните за ненаправени операции, за да се дофинансират болниците, каза Ваня Григорова.
Тя посочи, че обсъдените мерки са на концептуално ниво, няма разписани конкретни законови текстове и работата трябва да продължи.
КНСБ подкрепя всички мерки, които касаят правомощията на РЗИ, на особено мнение е по отношение на участието на представители на работодателските структури там, защото мястото на контрола на работодателя е в предприятието, където той наблюдава и познава работниците си и има мнение кои от тях могат да направят неправомерно действие , каза Ася Гонева. От синдиката са резервирани към повторната експертиза и са категорично против такъв инструмент да е в ръцете на работодателя. Няма нормативна забрана работодателят да се консултира за обжалване, каза Гонева.
Работодателите отново заявиха, че болничните са се увеличили много през последните години. Според председателя на АИКБ, и лекарите, и пациентите трябва да се санкционират при злоупотреби с болничните.
Той посочи, че с 56 процента са се увеличили болничните листа от 2010 до 2018 година. Болничните дни са се повишили от 2011 до 2019 с над 50 процента, плащанията от предприятията от 4 на 6 милиона, а от НОИ от под 12 милиона лева до над 18 милиона.
По думите на Велев от седем отсъствия годишно за всеки средно през 2011 година, сме стигнали до над 11 дни годишно, при условие, че две трети от наетите нито веднъж не взимат болнични листа през годината. Велев отбеляза, че ако сравним 11 дни отсъствия от работа годишно в България, с 6 дни отсъствия от работа в ЕС като критична граница, над която се правят анализи защо това се случва в определено предприятие или регион, дните в България по никакъв начин не могат да бъдат обяснени само със застаряващото население.
Според Велев ако се ограничи поне наполовина увеличението на дните, НОИ ще спести пари и няма да увеличи разходите си, ако се върне стария режим - първият ден да се плати от предприятието, а от втория ден да влезе НОИ.
"Ако предложените мерки ограничат само половината от нарастването на броя дни болнични, няма да има никакъв проблем за за бюджета на НОИ", заяви Велев. Според него, ако мерките ще ограничат измамите, не е ясно защо упорства правителствената страна да си изпълни тристранното споразумение.
"257 милиона лева през 2011 година, 633 милиона през 2020 година от НОИ, излиза, че един ден увеличение е около 70 милиона. Ако два дни от тези четири дни ръст се намалят, това са разходи от 140 милиона лева, а не 200 както се твърди, че са необходими допълнително", посочи Велев.
От бизнеса отново поискаха да се поднови дискусията за изплащането на първите три дни болнични.
Синдикатите бяха категорично против това доверен на работодателя лекар да прави повторна експертиза.
