Белгиецът Октай Екици осъди Народното събрание и районния съд в Сливница да му платят обезщетение от 393 000 лева за допуснато от тях нарушение на правото на Европейския съюз (ЕС), тъй като преди 3 години е бил осъден условно, че не е декларирал сумата на границата, а освен това парите били отнети в полза на държавата.
В решението си от миналата седмица съдия Петя Алексиева от Софийския градски съд (СГС) приема, че в случая е налице съществено нарушение на правото на ЕС, което е и в пряка причинно-следствена връзка с настъпилите вреди за чужденеца, пише news.lex.bg.
Проблемът е в действалата до 25 октомври 2019 г. разпоредба на чл. 251, ал.2 от Наказателния кодекс (НК). Тя предвиждаше, че при недеклариране на суми над 10 000 евро при преминаване през външна граница на ЕС, освен затвор и глоба за нарушителя, парите му се отнемат в полза на държавата. През януари 2019 г. Съдът на ЕС обяви, че българското законодателство противоречи на правото на съюза и през октомври парламентът отмени разпоредбата по предложение на правосъдния министър Данаил Кирилов.
Случаят на белгиеца Екици е от лятото на 2017 г. На 10 юли той влизал от Сърбия в България през ГКПП „Калотина“ и не декларирал, че пренася 200 950 евро. Веднага бил задържан, а след само два дни съдът в Сливница одобрил споразумение между Екици и прокуратурата, с което белгиецът се признава за виновен и се съгласява на условна присъда от 5 месеца затвор с 3-годишен изпитателен срок, а пренасяната сума се конфискува.
В хода на заведеното след това от Екици дело, съдът в Сливница е възразил, че към момента на одобряване на споразумението, определението на съда в Люксембург за противоречие между чл. 251, ал. 2 НК и правото на ЕС не е било постановено.
Съдия Алексиева обаче отхвърля възражението, като пише, че правото на ЕС има предимство пред националното законодателство и съдът в Сливница е трябвало пряко да приложи правото на съюза и да остави без приложение разпоредбата, която евентуално му противоречи, т.е. чл. 251, ал. 2 от НК.
В решението на градския съд съдия Алексиева пише, че Народното събрание също е допуснало нарушение с бездействието си от 2007 г. по хармонизиране на законодателството с това на ЕС. Тя приема, че нарушението е и достатъчно съществено, тъй като е извършено от национален съд, чието решение не е подлежало на обжалване и той не е отправил преюдициално запитване до Люксембург, а е постановил акт, който противоречи на правото на ЕС.
Според съда нарушението на Народното събрание също е съществено, тъй като в случая държавата не е имала свобода да преценява каква да бъде правната ѝ уредба.
Решението обаче не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския апелативен съд.
