Основно мъже искат намаляване на присъдата
Само двама души са помилвани през 2019 г. Това става ясно от годишния отчет на Комисията по помилване към вицепрезидента Илияна Йотова. За миналата година комисията е разгледала 326 молби. По 279 от тях се е произнесла с отказ, по 45 от случаите е предложила прекратяване на разглеждането.
И двамата помилвани са мъже. Първият е на 41 г., осъден два пъти за притежаване на високорисково наркотично вещество с обща присъда 3 г. и 6 м., която не е влязла в изпълнение, тъй като междувременно той е емигрирал в Англия. Там е сключил брак и има дете, диагностицирано с тежко умствено изоставане и аутизъм. Заради мнението на експерти, че отсъствието на бащата би повлияло на състоянието на детето и на майка му, както и за непосилните разноски по лечението на детето за самотен родител, английският съд е отказал екстрадиция. При пребиваването си в Англия мъжът спазвал законосъобразно поведение и имал работа. Заради тежестта на събраните от английския съд доказателства и затова, че от деянията са минали повече от 15 г., е помилван.
Вторият случай е за 53-годишен мъж, който е осъден на 1 г. и 4 месеца по две престъпления за кражба в съучастие и вещно укривателство. Присъдата му обаче влиза в сила 5 г. след като той вече пребивава легално в страна - членка от ЕС, където работи и не са регистрирани последващи криминални прояви. Чуждите власти отказват екстрадиция на лицето с мотив, че задочното осъждане накърнява правото му на защита.
При случаите на отказ за помилване водещият аргумент на комисията е, че това би представлявало ревизия на постановената присъда, омаловажаване на извършеното престъпление и проява на незачитане към вредите за пострадалите лица, както и че това няма да подкрепи положителното развитие на личността на осъдения и неговата ресоциализация.
Повечето от молителите са мъже между 30 и 50 г., следвани от по-възрастни, а само двама са 21-годишни. През наблюдавания период няма молби от непълнолетни или техни близки. Жените, за които е искано помилване, са 13.
Най-често за помилване настояват семейно обвързани. Половината упражняват нискоквалифициран труд, следвани от тези без професия. 14% са висококвалифицирани, а 3% - пенсионери. Почти равен е броят на поискалите помилване по хуманитарни причини и тези по здравословни. 58% от просителите изтърпяват наказание до 10 г. лишаване от свобода.
Нивото на тежки престъпления - убийства, телесни повреди, блудства и изнасилвания, извършени в рамките на семейството или домакинството продължава да буди сериозна тревога. Предстои да наблюдаваме ефекта от новата регламентация на домашното насилие, пише комисията в отчета си.
Наблюдава се ръст на транспортните престъпления, за които молителите искат помилване, което се дължи на направените през 2015 г. законодателни изменения, с които наказанията за този вид престъпления бяха увеличени. На този етап не може да се направи извод, че тази мярка за ограничаването на този вид престъпления е довела до желаната превенция, констатира комисията. Затова бил необходим анализ на въздействието при увеличаване на размера на наказанията за отделните видове престъпления и анализ на постигнатия превантивен ефект.
Комисията объръща внимание на необходимостта от реакция на следните факти, които се наблюдават при разглеждане на случаите за помилване:
- въпреки множеството стратегически документи и програми, които са приети в дългосрочен план, се отчита липса на ефективна държавна политика по отношение на превенция на престъпността и ресоциализацията на изтърпелите наказание лишаване от свобода или условно-предсрочно освободени;
- допълнителни и дългосрочни програми, насочени към лица, страдащи от зависимости (алкохолна, наркотична, хазартна), които да продължат и след освобождаването на осъдените от местата за лишаване от свобода, за да се запазят постигнатите резултати;
- продължаваща грижа и за страдащите от психични заболявания осъдени, чието адекватно лечение се провежда само в местата за лишаване от свобода докато търпят наложеното им наказание.
