Защо се вдигна врява, че шведски композитор краде музиката на “Мила Родино”
Нe ни стигат вътрешните скандали, та един шведски композитор ни набърка и в международен. Или поне със скандинавско сияние.
На 9 февруари кандидатът за евродепутат от партия “Възраждане” Пламен Пасков удря камбаната, че “Мила Родино” била с присвоени авторски права от Томи Стиг Хансен. Тоест химнът бил монетизиран от шведа.
Пасков се опитал да качи в ютюб видео от протест на партия “Възраждане” в София, на който хората пеят химна на България. Алгоритъмът обаче “казал”, че с качването на видеото
“има опасност
да наруши
авторските права
на друг човек”. Така Пасков стига до името на композитора Томи Стиг Ларсон. Оказа се обаче, че фактите са други - през 2001 г. са изтекли авторските права върху “Мила Родино” и оттогава химнът е обществено достояние, а шведът може да претендира само за своя аранжимент, не за оригиналния химн.
Нека погледнем на казуса от историческа гледна точка.
Авторът на текста на “Мила Родино” е Цветан Радославов. Той е роден на 19 април 1863 г. в Свищов. Майка му е дъщеря на възрожденския книгоиздател и просветител Христаки Павлович и сестра на художника Николай Павлович.
Младежът учи при Емануил Васкидович и има приятели видни свищовлии като Иван Шишманов и Алеко Константинов. След завършване на Априловската гимназия в Габрово Радославов е няколко години студент по история и славистика във Виена. През 1897 г. защитава докторска степен по философия в Лайпциг.
През 1885 г. избухва Сръбско-българската война и студентите в чужбина се завръщат в родината. С няколко свои другари Цветан Радославов потегля с кораб по Дунав към България. В същия кораб пътуват и много сърби. Не след дълго те ще облекат военната униформа и ще влязат в окопите от другата страна на фронта. В един момент сърбите запяват своя патриотична песен. Българските младежи няма с какво да им отговорят. Не иде да запеят “Шуми Марица”, защото с нея наши доброволци се бият в Сръбско-турската война през 1876 г.
Цветан Радославов взема цигулката си и обладан от вътрешен патриотичен плам, започва да свири и да пее по собствени стихове:
Горда Стара планина,
до ней север се синей.
Слънце Витош
позлатява,
към Цариград се белей.
Другите българи на кораба се присъединяват към Радославов:
Мила Родино,
ти си земен рай,
твойта хубост,
твойта прелест,
ах, те нямат край.
Хайде братя българи,
към Балкана
да вървим.
Там се готви
бой юнашки,
за свобода, правдини.
Освен създател на българския химн Цветан Радославов е и блестящ учен. Той е един от тримата българи (заедно с д-р Кръстьо Кръстев и Никола Алексиев), които са защитили доктората си при бащата на съвременната научна психология Вилхелм Вунт.
Цветан Радославов е канен за преподавател в университетите в Лайпциг, Виена и Прага, но отказва на всичките. Връща се в България, където обучава студентите по психология, етика, логика, както и на западни и древни езици.
Радославов умира през 1931 г. в София. През 2001 г. изтича 70-годишният срок за авторските права върху “Мила Родино” и химнът става обществено достояние. “Което означава, че той няма авторскоправна защита и може съвсем свободно да бъде бъде ползван от всеки”, коментира юристът Георги Григоров.
Първият
официален химн
на България
е “Шуми Марица” - от 1879. Текстът е написан от Никола Живков, главен учител във Велес, Тулча, Свищов и др. градове по време на Възраждането. След много варианти върху този текст остава редакцията на Иван Вазов от 1912 г.
Ето неговия вариант:
Шуми Марица
окървавена,
плаче вдовица
люто ранена.
Припев:
Марш, марш,
с генерала наш
в бой да летим
и враг да победим!
Български чеда,
цял свят ни гледа.
Хай, към победа
славна да вървим!
Левът Балкански
в бой великански
с орди душмански
води ни крилат.
Млади и знойни
във вихрите бойни
ний сме достойни
лаври да берем.
Ний сме народа
за чест, за свобода,
за мила родина
който знай да мре.
След като завзема властта през 1944 г., комунистическата власт променя дори това, което не се променя. Химнът “Шуми Марица” издържа до 1950 г., когато е сменен от “Българийо мила”. Текстът е написан от Елисавета Багряна, Никола Фурнаджиев и Младен Исаев. Музиката е на композиторите Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и Светослав Обретенов.
Българийо мила,
земя на герои,
безспирен и мощен
е твоят възход!
Да крепне навеки
съюзът ни боен
с могъщия братски
съветски народ!
Припев:
Слава републико
наша свободна!
Страж на мира
непреклонно бъди!
Враг ли нападне
земята ни родна,
в бой до победа
ни смело води!
Великото слънце
на Ленин и Сталин
с лъчите си нашия
път освети.
Димитров за подвиг
сърцата запали,
в борбата и в мирния
труд ни сплоти.
Припев:
Строим ний заводи,
разкриваме мини,
нивята широки
задружно орем.
За нашата скъпа,
прекрасна родина
готови сме труд
и живот да дадем!
През 1963 г. Тодор Живков става едноличен властник и решава да смени и химна на Червенковото време.
Същата година е обявен конкурс за написване на нов национален химн на НРБ. Поети лъскат перата, композитори кършат пръсти над пианото, но властта не харесва нищо. В крайна сметка Политбюро на ЦК на БКП решава да осъвремени песента “Мила Родино” и тя пак да стане национален химн на България.
През 1964 г. е свикана специална комисия, която трябва да утвърди новия стар химн. Против е композиторът Петко Стайнов, според когото мелодията е еврейска и не може да се пее като химн на българите.
Стайнов е
освободен
от комисията
и песента е утвърдена за химн.
Акад. Добри Христов също казва, че мелодията е заимствана от еврейската музика. С уточнението, че в българската песенна памет има стотици мелодии, които са взети от други народи, но са станали неразделна част от българското музикално наследство. Още през 1905 г. “Мила Родино” е обработена от Добри Христов, той прави аранжимент на песента за еднороден хор.
Направена е и допълнителна хармонизация на песента от Филип Кутев и Александър Райчев.
На поетите Георги Джагаров и Димитър Методиев е поръчано да включат в текста и куплети за комунистическата партия и “братската дружба с великия Съветски съюз”. И те добавят:
Паднаха борци безчет
за народа наш любим,
Майко, дай ни
мъжка сила
пътя им
да продължим.
Дружно братя
българи,
с нас Москва е
в мир и бой,
партия велика води,
нашия победен строй.
Като махнем “кръпката” на Джагаров и Методиев, България прави заслужен поклон към Цветан Радославов - първооснователя на химна, роден от самото сърце на автора в една много напрегната обстановка.
В Седмото ВНС през 1990 г. ъщо има дебати за химна на България. Някои депутати искаха да се върне “Шуми Марица”. След горещи спорове обаче се наложи “Мила Родино”, но без куплетите на Джагаров и Методиев.
