Властите в Берлин въведоха замразяване на наемите за 1,5 млн. апартамента за пет години в опит да се спре рязкото им покачване, което принуждава мнозина да го напускат и да търсят поносими жилища извън града, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.
Берлин е първият германски град, който се опитва директно да влияе върху цените на наемите за жилища, но тази мярка се оценява като спорна. Едни виждат в нея стъпка към повече справедливост и я посрещат радушно, а други яростно я критикуват като социалистически метод, отбелязва АП.
"Правилно е Берлин да се опита да спре спиралата на жилищните наеми", каза Улрих Роперц, председател на Германската асоциация на наемателите, цитиран от ДПА. "Федералните законодатели пропуснаха възможността да приемат ефективни мерки за озаптяване на наемите през последните години", добави той.
В Берлин само малка част от жителите обитават собствени жилища, повечето германци традиционно живеят под наем. Подобно, впрочем, е положението и в страната.
Падането на Берлинската стена през 1989 г. превърна града в Мека на ниските наеми заради тежкото икономическо наследство в бившата комунистическа част на града. Това доведе до наплив на хора на изкуството и други, търсещи по-бохемски начин на живот. През последните години обаче населението набъбна до над 3,7 млн. и наемите рязко скочиха, което принуди много семейства от средната класа от традиционни жилищни зони в централната част на града, като Мите и Пренцлауер Берг, да се изместят в покрайнините. Вече дори традиционни работнически и имигрантски квартали като Нойкьолн и Кройцберг дотолкова са се обуржоазили, че дългогодишни наематели там вече не могат да си позволят непрекъснато растящите наеми, отбелязва АП.
Освен това в Берлин като цяло расте и дефицитът на жилища, което прави още по-трудно за новодошли или за тези, които са принудени да напуснат жилищата си поради скока на наемите, да си намерят нови на достъпни цени.
Нормативното замразяване на наемите има за цел да задържи наемите за апартаменти, построени преди 2014 г., на сегашното равнище през следващите 5 години. Критиците твърдят, че замразяването ще накара наемодателите да спрат да инвестират в ремонти, от каквито голяма част от жилищния фонд се нуждае, защото няма да могат после да си върнат вложените пари чрез наемите.
Наемателите, които смятат, че наемите им са свръхзавишени, са насърчавани от техните сдружения да настояват от собствениците за намаляването им. Противниците на новата мярка обаче вече я оспорват в съда и някои експерти предупреждават наемателите да не бързат да харчат евентуално спестените от намалението пари в случай, че замразяването падне в съда.
Замразяването на наемите, наложено от левоцентристкото коалиционно управление на столицата, която има статут на провинция, бе силно критикувано и от консервативните християндемократи на канцлерката Ангела Меркел, които са в опозиция в берлинската община. В декларация днес берлинската организация на ХДС заяви, че "този закон не е решение за продължаващата жилищна криза. . . Замразяването няма да помогне на никого, ако в крайна сметка спестените наеми се наложи да бъдат отново платени".
