Трябват индивидуални разговори -
според спецификата на всяко дете, казва педагогическият съветник в 51-о средно училище “Елисавета Багряна” в София:
Темата в последните години е гореща и деликатна, трябва да се подхожда изключително внимателно. Първо трябва да се започне от семейството.
Майката е най-близко до детето. Майката вижда първите признаци на интерес и любопитство у детето. Много внимателни трябва да са и възпитателките в яслите и детските градини, защото децата биха могли да имитират някакво поведение, когато започва половото съзряване. На 3-годишна възраст децата започват да виждат разликите между себе си и другия пол. Има книжки, които помагат. Харесвам книжките на една френска авторка. Те са за деца от 3 до 6 години и от 6 до 9 г. С много подходящи текстове е разказано как се появяват децата - с добронамереност, с любов, с внимание. При съзряването на детето трябва да му се обясни, че всичко започва с любов и нежност.
Първата стъпка
правят родителите
В начален курс се продължава от учителите. Там също трябва да се подхожда много внимателно, защото някои родители споделят, че не желаят детето им да бъде сексуално възпитавано. Може би тук се появява дупка по отношение на това образование. Опасността е да не се появи някакво нездраво любопитство у децата, както е при наркотиците. Трябва да внимаваме какво говорим. Когато съм залагала в програмите за здравословен начин на живот подобни теми, съм разделяла 1-и/4-и клас, 5-и/7-и и 8-и/12-и. Повече съм разговаряла с децата за сексуалността след 8-и клас. Позволявала съм си след 5-и клас да разделям момичета и момчета и да разговаряме за процесите по време на пубертета, за интереса към други пол, за нежността и любовта. Наблягала съм повече на емоцията, която децата влагат при харесването, когато приятелството става малко по-различно. Деца
идват сами при мен,
за да споделят
какво преживяват
Внимавам много, защото всичко зависи от самите деца, от класа. Зависи дори от випуска - може ли да приеме добре такова обучение, или не. В 5-и клас например момичета рядко споделят, но пък започват да пускат много снимки, на които са малко по-разголени. Обръщала съм внимание на първото им влюбване и на доверчивостта, която предлагат. Обикновено индивидуалните разговори според спецификата на всяко дете са по-подходящи.
Казвам им да си вдигнат ръката. Аз
виждам едната
страна на дланта,
а детето - другата
Така е с всяко знание, което предлагаме. Има различни страни.
За съжаление, делението според финансовите възможности на родителите също оказва влияние. Едни деца много знаят и четат, имат интелигентни родители, при малцинствените групи обучението е по-сложно.
Децата имат много свобода в интернет. Преминават се различни граници. Любопитни са. Могат лесно да бъдат излъгани. Затова трябва да има много разговори за това децата да се пазят. Родителите трябва винаги да знаят къде и с кого са. Това е номер едно за мен през целия ми професионален живот - родителите да са много близко до децата.
