Министерство на отбраната не е било организатор на антисемитска дискусия. Това каза военният министър и вицепремиер Красимир Каракачанов в отговор на въпрос от депутата от ДПС Джейхан Ибрямов дали министерството му е било съорганизатор на дискусията, която е насочена срещу евреите.
"Министерството на отбраната не е било съорганизатор на научна дискусия "Еврейската трудова повинност по време на Втората световна война-спасителен план или репресивна мярка". За него е била предоставена само залата във Военния клуб. Задавам ви обаче въпроса - кому е нужно народен представител да прави внушения, че България едва ли не участва в геноцид спрямо евреите. Известно е, че България е единствената държава, която не допуска български граждани от еврейски произход да бъдат депортирани. Вие се опитвате да го отречете и не мога да разбера защо. Не мога да бъда не емоционален, защото това, което правите е клевета срещу българите и българската армия. Казвате, че редица български учени се били възмутени, избройте ми ги! Напротив! Тази кръгла маса е организирана от редица български учени", каза Каракачанов от парламентарната трибуна. Обясни, че на 2 януари в Изпълнителната агенция "Военни клубове и военно починно дело" е постъпило писмо от директора на Института за исторически изследвания към БАН за ползване на зала в Централния военен клуб на 15 януари за представяне на резултатите от мащабно документално изследване, проведено в партньорство с независимо историческо дружество, Велкотърновския университет, Военно-историческият архив и Военната академия на тема "Спасяването на българските евреи през Втората световна война".
"Това е темата и това са организаторите. Къде видяхте някакъв антисемитизъм или някакви организации, които могат да бъдат оприличени като такива. На тази кръгла маса са присъствали зам.-министър на културата, зам.-министър на образованието, депутати, директорът на офиса на Американския еврейски комитет в България, представители на организацията "Шалом", на българо-еврейския научен институт и други обществено-научни организации. Въз основа на публикувани и използвани до този момент документи от български и чужди архиви, е била аргументирана тезата, че трудова повинност, защото тя е била за всички български граждани, се е изграждала изцяло по законовата наредба за трудовата повинност от 1938 г., а не Закона за защита на държавата и Закона за военните сили от 1940 г. На последните, които подлежат на трудова повинност, са били уредени условия на труд, които са били за всички, извикани. Трудовата повинност е въведена като практика у нас през 1920 г. от едно правителство, което може да бъде наречено всякак - на Стамболийски и БЗНС, но не може да бъде наречено нито дясно, нито германско, нито профашистко. През тази трудова повинност са преминали над половин милион български граждани до 1945 г. Условията са били еднакви за всички. Българската държава тогава защити своите евреи и недопусна да бъдат депортирани. Това е и един от вариантите, защото по закона тогава ако си мобилизиран, не подлежиш на депортация", обясни още Каракачанов.
