"Имам големи резерви към подхода в сферата на енергетиката", казва българският евродепутат
"Само няколко страни в Европа ще понесат изключителна тежест от зеления преход. Използването на въглища вече не е масово; няколко са страните, в които все още се осъществява активен въгледобив, в останалите той е приключил. Същевременно, нищо не вещае, че точно тези региони и тези страни ще получат адекватна компенсация."
Това коментира евродепутатът от Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в ЕП Иво Христов, който бе домакин на среща с експерти от WWF България, кметове и заместник-кметове на български общини с въгледобивна промишленост и представители на български топлоелектрически централи.
По време на срещата бяха обсъдени различните аспекти на справедливия енергиен преход, проблемите и предизвикателствата, пред които са изправени въглищните региони в България - закриване на работни места, бързите темпове на обезлюдяване на населените места в тези региони и др.
Христов бе категоричен, че философията на зеления преход не може да бъде отхвърлена, тъй като очевидно са налице тревожни промени на климата.
"Констатирахме това и с невъоръжено око през тази година - Перник се молеше за сняг, за да спаси пресъхналия язовир "Студена". Доколко климатичните промени са плод само на човешка дейност, е спорен въпрос. Но едно е ясно - човешката дейност е единствената, върху която можем да влияем. При това трябва да влияем спешно и радикално. Тъй че философията на зеления преход е единствената възможна и спасителна", каза българският евродепутат.
По думите му, философията на зеления преход, обаче, се сблъсква с няколко капитални проблема.
"Първият е, че само ние я следваме стриктно, или поне си задаваме тази цел. Глобалните конкуренти засега нехаят. Второ, правим го по декларативен и недомислен начин. Не е изложена ясна научна обосновка, базирана на изчисления, на тази заявка за нова политика. Има много места, на които сметката не излиза - най-вече по отношение на енергията. Извеждаме от експлоатация огромни мощности, зачеркваме най-голямото научно постижение на XX век - атомната енергия, вървим и към зачеркване на газа заради сериозния екологичен отпечатък, а залагаме на все още недоказани енергоизточници, които нито имат необходимата мощност, нито необходимата надеждност и предвидимост", добави още Иво Христов.
Според него, на технологично ниво, ние все още не сме готови да извършим този скок.
Христов добави, че има големи резерви към подхода в сферата на енергетиката. По думите му, Зеленият пакт е името на един изцяло нов икономически модел, но, преди да изясним енергийния му аспект и социалните ефекти от тази трансформация, трудно можем да предвидим как ще се развие този модел в други сфери.
"Да оставим настрана факта, че сме на прага на скок в използването на изкуствен интелект, което би могло да освободи толкова милиони работни места, че проблемите, които сега срещаме с енергийния преход, ще ни се сторят дребен детайл в общата картина на масова безработица. По темата почти не се говори, защото бизнесът има интерес от този технологичен скок, а мнозина ще се окажат на улицата."
"Според мен трябва да бъдем позитивни към философията на зеления преход и много педантично критични към всеки един от детайлите, към всички политики, които се предприемат в неговите рамки", каза Иво Христов.
