Там е и снимката, използвана за издирването му
В края на 2018 г. в Османския архив в Истанбул са открити неизвестни документи, съдържащи информация за следствието срещу участниците в Арабаконашкия обир и издирването на Васил Левски.
Те са публикувани в “Известия на държавните архиви” - кн.115-116, а вече и в самостоятелно издание “Нови документи за издирването и следствието срещу Васил Левски и участниците в Арабаконашкия обир”.
Сред материалите е най-ранният документ за заловената му снимка, използвана за неговото издирване. От нея за пръви път научаваме и за това, че турската полиция има в ръцете си много важни доказателства, уличаващи Апостола в подготовка на въстание - двете последни писма от Любен Каравелов до него.
Тя се е добрала до тях вероятно преди Васил Левски да ги получи чрез куриери. Сред документите се намира и самата фотография на Васил Левски. Тя е изключително важна, защото доказва по коя точно снимка е издирван.
На нея той е представен в близък план - седнал. Заснет е до под кръста. Вижда се и верижка на джобен часовник.
Фотографията вероятно е направена през пролетта на 1872 г., докато Апостола пребивава в Букурещ във връзка с Общото събрание на БРЦК. Той поръчва на студиото да му изкарат няколко елипсовидни портрета, на които да е изобразен в бюст, но напуска румънската столица, без да дочака да ги получи.
Изпраща две писма до сподвижниците си Олимпи Панов и Данаил Попов, в които им пише, че очаква да му доставят снимките в Българско. Това вероятно не се случва до неговото залавяне на 27 декември 1872 г.
От документите става ясен съставът на смесената комисия в София, която заседава от 31 октомври 1872 г. – преди пристигането на извънредната комисия от Цариград, както и наградените с различни ордени и звания полицейски и административни служители, участващи в издирването и разследването. От опис на иззетите вещи и оръжия на комитетските дейци и участниците в обира се разбира с какво въоръжение са разполагали те. Иззети са общо 86 бр. различни видове огнестрелно оръжие и 6 бр. хладно, вкл. „украсената в златисто сабя” на главатаря на обирджиите на хазната и неговата „новопроизведена пушка с жило”.
За първи път в тези документи за Димитър Общи се среща информация, че той е правил опит за самоубийство по нареждане на Влашкия комитет и тетевенските чорбаджии х. Станьо Врабески и Петко Милев.
Материалите на български език потвърждават и известни факти за конфискуваните от властта комитетски книжа в Тетевен и Орхание. Те включват Устав на БРЦК, квитанции за събирани суми – празни и попълнени от комитета в Тетевен, както и окръжно писмо на БРЦК от 14 юни 1872 г. Сред тях особено интересни са квитанциите за събрани суми. Те са за 54 гр. и за 500 гр. и са попълнени броени дни преди обира на хазната – на 9 и 15 септември 1872 г. – от Дервиш-оглу Мехмед Карджълъ (псевдоним на Тетевенския комитет). Предполага се, че са подписани и подпечатани от секретаря на комитета даскал Иван Фурнаджиев.
Разчитането на документите е направено от доц. Стефан Андреев, а преводът от проф. Иван Добрев. Текстът на гърба на снимката на Васил Левски е разчетен и преведен от проф. Орлин Събев.
Дали османските полицейски служби и тайни агенти сами стигат до фотографията, или са намесени българи или румънци, това е невъзможно да се определи от наличните свидетелства. Продължават да стоят въпросите кога, къде и как “фаталната” снимка на Апостола попада в ръцете на властта.
Музей “Васил Левски” продължава работа по превода и на останалите документи, открити през 2018 г. в архива в Истанбул.
Най-ранният от тях е още отпреди осъществяването на Арабаконашкия обир и съдържа информация за комитетската дейност и Васил Левски.
