Целта е да се намали рекордната сума, изплащана сега - 463 милиона лева
Близо 6 млн. дни отсъствия поема бизнесът, държавата - над 17 млн. дни
Държавата предлага пакет от 20 мерки, които трябва да спрат злоупотребите с болнични. Причината е, че само за 8 години лекарите са изписали двойно повече болнични.
През 2010 г. са издадени 1 473 800 болнични листове, докато през 2018 г. те вече са стигнали 2 243 500. Това показва анализ на Националния осигурителен институт, който трябва да бъде обсъден от правителство, синдикати и работодатели през следващите дни.
В петък стана ясно, че държавата категорично отказва да поеме плащането на първите 3 дни от болничния, както искаше бизнесът. То остава за сметка на работодателите. Но на бизнеса ще се дадат сериозни възможности за контрол дали болничните са реални.
Според статистиката три пъти повече са и платените от държавата работни дни (тези след 3-ия) - през 2018 са стигнали почти 17,2 млн. дни. Двойно повече дни са били и за сметка на работодателите. Така ако през 2010 г. те са платили 2 468 200 дни , то през 2018 г. са стигнали до 5 779 200 дни.
Вдига се и средното обезщетение на ден, като от 20,1 лв. през 2010 г., то стига 27,0 лв. през 2018 г. Тук основната причина е ръстът на доходите на българите. За 8 години само минималната заплата се е вдигнала от 240 на 510 лв. Затова НОИ е платил 463 млн. лв. през 2018 г. парични обезщетения за временна неработоспособност поради общо заболяване, докато през 2010 г. са били 253 млн. лв. Това е
ръст с
около 83,2%,
пише в доклада
Какво предлага държавата?
До два месеца трябва да се изготви правилник с нови контролни отговорности за работа на регионалните съвети, които са съставени от местните здравни инспектори. Регионалният съвет ще има право да извършва планови и внезапни проверки за спазване на определения в болничния лист режим на лечение. Те ще се правят и по сигнали от граждани и шефове. Ако болният трябва да се лекува в лечебно заведение, а лежи на плажа, ще трябва да върне парите за целия период. Освен това ще проверят здравословното му състояние при друга лекарска комисия.
Ако се докаже,
че не е болен,
той ще бъде
и глобен
Министерството на здравеопазването пък трябва да разпореди извършване на планова тематична проверка от агенция “Медицински надзор” как се поддържа документацията за здравното състояние на работещите.
Освен това ще се направи и информационна система за контрол и мониторинг на решенията за болнични в реално време. Целта е бързо да се хващат измамите.
Здравното министерсство пряко ще наблюдава санкциониращата дейност на местните здравни инспектори. Сега такива санкции се налагат изключително рядко и по този начин се губи дисциплиниращият ефект върху органите на медицинската експертиза, пише в доклада.
В отчетните документи ще бъдат въведени полета, в които да се записва номерът на болничния лист. Целта е да се правят контролни справки от компютрите.
Едно от
най-спорните
предложения е
да се издават
по-кратки
болнични
От 30 на 20 дни се намалява продължителността на временната неработоспособност с болничен от лекарска комисия. И от 180 на 120 стават дните без прекъсване. След изтичане на 120 дни непрекъснат отпуск или 240 дни с прекъсване в две предходни календарни години и в годината на боледуването ще се ходи на ТЕЛК. Заложено е да не се разрешава ползването на отпуск за временна неработоспособност непрекъснато за повече от 360 дни.
Джипито пък ще изписва до 7 вместо 14 дни накуп по болест. Ако болният не оздравее, ще отива пак до личния лекар. За една година джипито ще има право да ни предписва едва до 20 дни с прекъсване.
В Закона за здравето трябва да се създадат текстове, с които да се оспорват и болнични, издадени от личните лекари. Сега могже да се оспорват само тези на лекарските комисии.
НОИ и работодателят няма да плащат обезщетение, ако призован болен не се яви пред лекарска комисия. Освен това за профилактични прегледи вече няма да се издава болничен, а служебна извинителна бележка от лекаря, в която ще се посочва часът на явяването и на приключването на изследването или прегледа.
Работодателите също ще бъдат включени в интегрираната информационна система , за да получават информацията за временната неработоспособност на своите подчинени в реално време. Така при съмнение те веднага ще обжалват болничния лист.
Листът да се подписва и от лекар, с когото работодателят има сключен договор, е още сред мерките срещу злоупотреби. Шефът може да сключи договор с лечебно заведение, в което да изпраща за повторна експертиза своите служители, но това ще става само с личното им съгласие.
Гранична полиция
ще докладва
веднага на НОИ, ако дадено лице напуска България, докато е в болнични. За целта служителите ѝ също ще имат достъп до системата.
Да пращат копие и
на шефа, предлагат
джипитата
3 вида режим: болничен, санаторно-курортен и домашен
Личните лекари да изпращат и на шефа копие от болничния. Това предложение е залегнало в становището на Националното сдружение на общопрактикуващите лекар. Като първа стъпка обаче и те искат НОИ да поеме отново изплащането на обезщетението и за първите три дни от болничния.
Джипитата са категорично против да се намаляват дните за издаване на временната нетрудоспособност. Това би било в ущърб на здравето на болните, но също и с отрицателен икономически резултат, когато недолекувани, нездрави хора се връщат в работната среда, пишат медиците.
Според тях сега режимът на лечение се пренебрегва и се разчита повече на медикаментите. Пациентите не искат да спазват дори болничния режим и си позволяват да го нарушават, какво остава за домашния, опасяват се те. И обясняват, че домашният режим може да бъде строг постелен или олекотен - няколко часа на легло, през останалото време леко раздвижване, което понякога дори е задължително в процеса на възстановяване. Но това е обект на обяснение и договаряне между лекуващия лекар и пациента, а не на отметка в болничния лист. Дават за пример, че сковаващата болка в кръста постепенно отзвучава, когато човекът се раздвижва - на такива пациенти се препоръчват бавни разходки.
Затова лекарите предлагат ясно да се разпишат видовете режими: болничен, санаторно-курортен и домашен, без да напуска района на населеното място. Както и да се правят комбинации от тях според заболяването и индивидуалните нужди на пациента.
Бизнесът не иска да
плаща първите 3 дни
Бизнесът категорично отказва да плаща първите 3 дни от болничните и заплашва да бойкотира тристранката, ако не види в дневния ѝ ред отпадането на това задължение.
Предлага компромисен вариант - тази година държавата да поеме 3-ия ден, а догодина и 2-ия. Държавата обаче също не иска да плаща за първите три дни. Би струвало допълнителни 200 млн. лв., отсече министър Деница Сачева.
Сред исканията на бизнеса са незабавни промени в медицинската експертиза на работоспособността и уврежданията. Настояват болничните и пенсиите да се дават само срещу платени осигурителни вноски. И предупреждават, че се вдига броят на осигурителните измами чрез начисляване на осигурителни вноски на фиктивни работници. Така те получават незаслужени обезщетения от държавата, но и пенсионни права. Настояват още за ефективни санкции и контролни мерки от НЗОК, Агенция “Медицински одит” и Министерството на здравеопазването. Предлагат също по искане на шефа да се прави и заверка на болничния в службите по трудова медицина, но за определен списък от заболявания.
