Върховният административен съд (ВАС) е осъден да плати 939 107 лв. на белгийска фирма, която води дело за обезщетение срещу него, тъй като твърди, че в разрез с правото на Европейския съюз той е отказал да ѝ признае право на данъчен кредит. Решението, с което ВАС е осъден да плати огромното обезщетение, е на Софийския апелативен съд (САС) и все още не е окончателно (пълния текст на решението виж тук). Последната дума за това дали ВАС е нарушил правото на ЕС ще е на Върховния касационен съд, пише lex.bg.
Наем на едно строително скеле и отказан данъчен кредит
Казусът, заради който белгийската фирма „Бос Рентал” съди ВАС, започва през 2014 г. Тогава с ревизионен акт Националната агенция за приходите (НАП) ѝ отказва да си приспадне данъчен кредит за отдаването под наем на едно строително скеле на германското дружество “Хермер“, което след това го е преотдало на българска фирма, която си е самоначислa ДДС. „Бос Рентал” обжалва пред Административен съд София-град (АССГ), който приема, че са налице предпоставките за признаване на право на данъчен кредит.
АССГ установява, че белгийското дружество се занимава именно с отдаване на скелета под наем, те са заведени като негов дълготраен актив, а полученото от наема е отчетено като приход в счетоводството му. То е регистрирано по ДДС и в Белгия, и в България. АССГ сочи, че доставката е с място на изпълнение в Германия, затова „Бос Рентал” не е дължала начисляване на ДДС в България. И заявява, че в случая е приложим чл.69, ал.2, т.1 от ЗДДС, според който за целите на данъчния кредит, подлежащ на приспадане, за облагаеми се приемат и доставките, извършени в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната. АССГ се позовава и на решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) (по дело С-118/11), според което ако става дума за дълготраен актив, данъчнозадълженото лице, което го включва изцяло в имуществото на своето предприятие, има право на незабавно приспадане на ДДС. И изтъква, че това, че скелето е използвано за последваща облагаема доставка и че е използван белгийският данъчен номер на дружеството при издаване на фактурите по нея не е злоупотреба с право. Затова според АССГ приходната администрация неправилно е отказала на белгийската фирма да упражни правото си на данъчен кредит (пълния текст на решението на АССГ виж тук).
Решението на ВАС
НАП обжалва пред Върховния административен съд и именно решението, което той постановява, сега е основание за иска за вреди, подаден от белгийската фирма (пълния му текст виж тук).
ВАС приема, че след като не е извършена последваща доставка под българския ДДС номер на дружеството, то е краен получател и затова за него не е възникнало право на възстановяване на данъчен кредит. Последващите доставки са фактурирани на лица, които са регистрирани извън територията на България и ДДС по тях не е начислен.
Освен това ВАС приема, че с отдаването под наем на скелето на германската фирма веригата от доставки е прекъсната, тъй като по тази доставка не е начислен ДДС, а фактурите са под белгийския данъчен номер на „Бос Рентал”. Според върховните съдии изборът на ищеца да фактурира наемите на “Хермер” под белгийската си ДДС регистрация представлява злоупотреба с право, тъй като е направено, за да се избегне начисляването на ДДС – в резултат на което данъкът не е начислен нито в България, нито в Белгия. ВАС заявява, че, като неустановено в България дружество, „Бос Рентал“ може да претендира възстановяване на данъчен кредит по реда на Наредба № Н-9/16.12.2009 г.
Затова той отменя решението на АССГ, отхвърля жалбата на белгийската фирма и отрича правото ѝ да си възстанови данъчен кредит за 698 067,20 лв.
Да съдиш върховния съд
„Бос Рентал“ се чувства ощетена и твърди, че ВАС е погазил правото на ЕС и практиката на съда в Люксембург. Затова завежда дело за вреди срещу върховния съд. Настоява той да я обезщети със сумата на непризнатия данъчен кредит – 698 000 лв. и с лихвите по нея за четири години, които са 238 484,81 лв.
Софийският градски съд отхвърля претенциите на дружеството, но то обжалва и казусът стига до Софийския апелативен съд. Там е разгледан от съдиите Диана Коледжикова (председател на състава и докладчик), Камелия Първанова и Димитър Мирчев.
В решението си те първо подчертават, че принципът за отговорността на държавата, присъщ на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение, но не и преразглеждане на съдебното решение, на което се дължи вредата. „Условията, които трябва да бъдат изпълнени, за да бъде задължена дадена държава-членка да заплати обезщетение за вреди, причинени на лицата в резултат на нарушения на общностното право, за които е отговорна държавата, са три: нарушената съюзна норма да предоставя права на лицата; нарушението да бъде достатъчно сериозно и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушаването на задълженията на държавата, и загубата или вредата, понесени от увредената страна. Отговорността на държавата за нарушение на общностното право с решение на национален съд, който се произнася като последна инстанция, може да възникне само в изключителни случаи, когато съдът явно е нарушил приложимото право“, посочват апелативните съдии и се заемат да изследват дали в случая с ВАС и белгийската фирма тези три условия са налице.
Нарушено ли е правото на ЕС
Основният въпрос е дали ВАС се е произнесъл в разрез с правото на ЕС и според апелативните съдии е станало точно така. В решението си те изследват изискванията на Директива 2006/112/ЕО и практиката на съда в Люксембург и изброяват серия от констатации на върховните съдии, които не са съобразени с тях.
Първо отхвърлят твърдението, че белгийската фирма е трябвало да иска приспадане на данъчен кредит по Наредба № Н-9 от 16.12.2009 г. „Дружеството има регистрация по ЗДДС в България, наред с регистрацията си в друга държава-членка на ЕС – арг. от чл.1, ал.1, т.1 от Наредбата. Ето защо обосноваването на отказ за предоставяне на данъчен кредит на това основание е незаконосъобразно“, пише САС.
И продължава: „ВАС е приел, че ищецът е краен получател на доставката по фактура № …от 30.09.2014 г., тъй като не е извършена последваща доставка под българския ДДС номер на дружеството. Този извод е в противоречие с трайната практика на СЕС, според която данъчнозадължено лице, което в това си качество е придобило дълготраен актив и го е включило в имуществото на предприятието, има право да приспадне платения за придобиването на този актив данък върху добавената стойност в данъчния период, в който данъкът е станал изискуем, независимо от обстоятелството, че активът не е използван веднага за професионални цели“.
Освен това според апелативните съдии в решението на ВАС погрешно е прието, че издаването на фактури (за наемите) на лица извън територията на страната, и поради това – без да е начислен ДДС, не представлява извършване на последваща облагаема доставка. „В резултат на това разсъждение ВАС е приел, че ищецът е краен получател на скелето. Този извод обаче не е съобразен с практиката на СЕС, изразена в Решение от 7 август 2018 г. по дело C-16/17 (ТGE Gas Engineering G.), т.41; Определение на Съда от 21 юни 2016 г. (преюдициално запитване от Naczelny S№d Administracyjny — Полша) по дело C-393/15, че когато става въпрос за дружество, установено в държава членка, и за негов клон, разположен в друга държава членка, тези два субекта са едно и също данъчнозадължено лице по ДДС, освен ако се установи, че клонът извършва независима икономическа дейност“, се заявява в решението, като се подчертава, че това на още по-голямо основание важи за едно дружество с регистрация по ДДС в две различни държави-членки.
Софийският апелативен съд е особено критичен в решението си към твърдението на ВАС, че използването на белгийския данъчен номер при фактурирането на наемите на германското дружество е злоупотреба с право и е довело до това да не бъде платено ДДС нито в България, нито в Белгия.
„Този извод е необоснован, произволен, а заедно с това противоречи на правилата на Директивата за облагане с ДДС при доставка в друга страна членка“, завява САС. Като в решението си най-общо посочва, че всъщност в случая ДДС се дължи в Германия, а за „Бос Рентал“, като доставчик по вътреобщностна доставка, е налице основание за прилагане на нулева ставка. Но специално се спира на практиката на СЕС за това кога се приема, че има злоупотреба с право. И посочва, че изискването на съда в Люксембург е, че „компетентните данъчни органи трябва надлежно да установят, че са налице обективни данни, установяващи наличието на измама или на злоупотреба, а след това националните юрисдикции следва да проверят дали съответните данъчни органи са установили наличието на такива обективни данни“.
САС пише, че нито НАП, нито ВАС са установили какво неследващо се данъчно предимство е получила белгийската фирма или другите дружества по веригата. „Самото съществуване на верига от сделки и фактът, че издаването на фактурите за наем на “Хермер” е извършено под белгийския, а не под българския данъчен номер на дружеството, не са достатъчни да обосноват извода, че ищецът е злоупотребил с права. Когато компетентният данъчен орган изобщо не е доказал наличието на злоупотреба, на данъчнозадълженото лице не може да му бъде отказано правото на приспадане на данъчен кредит“, заявява апелативният съд.
И заключава, че ВАС е допуснал нарушения на приложимото общностно право, защото приходните органи не са доказали действителна злоупотреба, а тя не се презюмира.
Сериозно ли е нарушението
„Във всеки случай нарушението на общностното право ще бъде достатъчно сериозно, когато съответното решение е взето при явно нарушение на съдебната практика на СЕС по въпроса“, заявява Софийският апелативен съд, позовавайки се на решение на самия съд в Люксембург по въпроса (по дело С-224/01).
САС посочва, че нормите на правото на ЕС, приложими към казуса – чл.167 -чл.169 от Директива 2006/112 на ЕС, „по ясен и недвусмислен начин определят основанията и условията за възникване и упражняване правото на възстановяване на данъчен кредит, а заедно с това е изобилна практиката на СЕС, която утвърждава, че това право е основен принцип на въведената от законодателството на Съюза обща система на ДДС“.
И обяснява, че за да откаже да признае правото на данъчен кредит, ВАС е следвало аргументирано да обоснове становището си за това, че „Бос Рентал“ е краен потребител на закупеното скеле, както и за наличие на злоупотреба с право, а той не го е направил.
„Становището на ВАС е незаконосъобразно, тъй като по силата на чл.196, предл.1 от Директивата ДДС по наема се дължи от получателя на услугата “Хермер”, без значение под кой данъчен номер ще издаде наемодателят фактурата, защото и в двата случая той ще е данъчнозадължено лице, неустановено на територията на държавата-членка, в която се предоставя услугата. Разпоредбата на чл.196 от Директивата е ясна, а грешката в прилагането ѝ не може да бъде оправдана“, заявява САС.
Апелативният съд посочва, че решението на АССГ е задълбочено, мотивирано и обосновано, очертало е значимите спорни въпроси и е дало аргументирано становище по тях, основано на обсъдените относими правни норми и практика на СЕС. „От друга стана, отменителното решение на ВАС не е оборило правните изводи на първоинстанционния съд, а е споделило становището на приходните органи, без да обоснове становището си, че с отдаването под наем на скелето на “Хермер” веригата на доставките била прекъсната, тъй като при тази доставка не е начислен ДДС“, констатира САС.
И заявява: „Макар и неумишлени, грешките в прилагане на съюзното право са неоправдани от гледна точка на очакванията за качество на съдебен акт, постановен от Върховния административен съд“.
Така след като установили, че решението на ВАС е нарушило сериозно правото на ЕС, апелативните съдии посочват, че белгийската фирма е претърпяла вреди от това, тъй като е платила 689 000 лв. данъци, като към тях трябва да се добавят и 238 000 лв. лихви и трябва да бъде обезщетена за тях.
