Лес Учида е роден като американец, в покрайнините на столицата на щата Калифорния, но неговото гражданство нямало особено значение малко след като Япония бомбардирала Пърл Харбър и САЩ обявили война. Само заради техните японски предци, петгодишният Лес и неговото семейство били отведени от дома им през 1942 г. и затворени далеч, в щата Арканзас.
Те били сред 120 000-те японски американци, интернирани в 10 лагера по време на Втората световна война. Единствената им вина била, че "ние имахме неподходящи фамилни имена и неподходящи лица", казва Лес Учида, който сега е на 82 години и живее съвсем близо до мястото, на което е израснал и от което бил изселен като момче заради страховете, че японските американци могат да застанат на страната на Япония по време на войната.
В четвъртък парламентът на Калифорния се очаква да одобри резолюция, в която се извинява на Учида и на другите жертви на интернирането за ролята на щата в подкрепа на политиката на правителството на САЩ, и в която осъжда действията, помогнали на разпалването на антияпонската дискриминация.
Изпълнителният указ 9066 на президента Франклин Д. Рузвелт, с който са създадени лагерите за интерниране, бил подписан на 19 февруари 1942 г. и сега тази дата се отбелязва от японските американци като Ден за възпоминание.
Калифорнийският народен избраник Ал Мурацучи е роден в Япония и е един от близо 430 000-те потомци на японци, живеещи в Калифорния, най-голямата популация в сравнение с всеки друг американски щат. Демократът, който представлява Манхатън бийч и други крайбрежни общини близо до Лос Анджелис, внесе резолюцията, която се очаква да бъде гласувана в четвъртък.
"Ние обичаме да говорим много за това как примерно ръководим нацията. Но за жалост, в този случай Калифорния оглави антияпонското расистко движение", казва Мурацучи.
Комисия в Конгреса през 1983 г. заключи, че задържането на японците е било резултат от "расово предубеждение, военна истерия и провал на политическото ръководство". Пет години по-късно правителството на САЩ официално се извини и плати 20 000 долара репарации на всяка жертва.
Тези пари далеч не успяха да заменят онова, което беше изгубено. Учида разказва, че баща му е притежавал печеливша фирма за доставки, притежаваща 20 камиона. Той никога не успял да се възстанови от тази загуба и починал рано.
Резолюцията на Калифорния не предвижда никакви компенсации. Тя е насочена срещу действията от онова време на калифорнийския парламент в подкрепа на интернирането. Два лагера са били разположени в щата - Мансанар, в източната страна на Сиера Невада в Централна Калифория и Тъл Лейк близо до границата с щата Орегон, като това е бил и най-големият лагер.
"Искам калифорнийският парламент официално да признае и да се извини, докато оцелелите от тези лагери са все още живи", заяви Мурцучи.
Той каза, че антияпонските настроения се зародили в Калифорния още през 1913 г., когато щатът е приел Закона за земите на чужденците в Калифорния, насочен срещу японски фермери, възприемани като заплаха от някои представители на мащабната калифорнийска селскостопанска промишленост. Седем години по-късно щатът забрани на всеки с японско потекло да купува земеделски земи.
Интернирането на Лес Учида, на неговия по-голям брат и на неговите родители започнало във Фресно, Калифорния. Три месеца по-късно те били пратени в Джероум, в щата Арканзас, където прекарали по-голямата част от войната.
Тъй като по онова време били деца, много от оцелелите жертви на интернирането като Лес Учида не си спомнят голяма част от живота в лагерите. Но той помни сламените дюшеци и липсата на уединение.
В общите санитарни помещения имало редици от тоалетни без никакви прегради помежду им, казва Учида, който изнася лекции за интернирането в Калифорнийския музей в Сакраменто.
Преди последният лагер да бъде затворен през 1946 г. семейство Учида са били откарани в лагер в Аризона. Когато семейството е освободено, то взима междуградски автобус, за да се върне в Калифорния. Когато автобусът стига на спирката, близо до тяхното градче в покрайнините на Сакраменто, "още си спомням, че жените вътре започнаха да плачат", разказва Учида. "Те плачеха, защото се бяха прибрали у дома", допълва той.
Резолюцията, внесена съвместно от Мурацучи и от лидерката на републиканците в калифорнийския парламент Мари Уолдрън от Ескондино съдържа злободневна препратка към "неотдавнашните събития в страната" и казва, че те трябва да напомнят, че "трябва да се извличат поуки от грешките, допуснати в миналото".
Мурацучи казва, че този пасаж е бил вдъхновен от съдбата на децата мигранти, изпратени в центрове за задържане в САЩ миналата година.
Учида казва, че японските семейства подобно на неговото винаги са се смятали за лоялни граждани преди и след интернирането. Самият той не изпитва омраза към правителството на САЩ или властите на Калифорния, а предпочита да се фокусира върху позитивните последици, като например постоянната изложба в Калифорнийския музей, която предоставя нелустросан поглед върху интернирането.
