След незапомненото отравяне на Марица държавата се посъбуди
„Винаги е имало тежки замърсявания на реките край Пловдив, но досега никой не им обръщаше внимание. Едва напоследък покрай незапомненото отравяне на Марица с пестициди властите се размърдаха“.
Това заяви пред „24 часа“ Валентин Данаилов, председател на пловдивското риболовно сдружение „Олимпик 2002“.
Въдичарите посрещнаха със свити сърца черната поредица от инциденти във водоемите. Първият бе пресушаването на река Въча над Кричим.
В продължение на месеци местният ВЕЦ врътваше кранчето през нощта, вследствие на което водата намаляваше до крайност и на сутринта хората от Кричим гледаха как течението носи мъртвата риба.
После дойде ред на зловещото отравяне на Марица с пестициди за растителна защита от фирма „Екоинвест“ край Стамболийски. Разливът на 24 януари унищожи живота по реката в протежение на 10 километра. Тонове риба обърнаха коремите.
"Забелязахме, че започнаха да се появяват кървави петна по рибата, което говори за разлагане. Падаха и люспите им, което е доста трудно, когато екземплярите са здрави“, свидетелстваха риболовците.
Данаилов допълва, че отровените риби са били на възраст от шест до десет години - те са живата история на реката и носят гена на приспособяването. Много от тях са били пълни с хайвер, готови да оставят поколение.
„Ние сега ще зарибим, но тези риби няма да са в естествената си среда, на тях ще им трябва време за приспособяване. Нужно е поколения да хвърлят хайвер, за да се почувстват в свои води“, посочва председателят на „Олимпик 2002“.
По думите му още не е ясно какви ще бъдат трайните поражения върху флората на Марица и дали рибите ще имат храна. "Ще изчакаме пролетта да видим какъв живот ще се появи в реката", казва той.
Риболовецът е убеден, че промишлените замърсители по течението на реката с най-богато видово разнообразие у нас не са един и двама
„Сигурен съм, че ако поставят измервателни уреди на разни фабрики и цехчета, ще изскочат страшни неща. Просто не са ги забелязвали до момента“, категоричен е Валентин Данаилов
Държавните институции, призвани да бдят, най-накрая се посъбудиха. Координирани от областния управител Дани Каназирева, се задействаха службите на РИОСВ, Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ , „Напоителни системи“, общински и селски кметове.
Докато измерваха пораженията от отравянето с пестициди, екоинспекторите случайно се натъкнаха на второ замърсяване – с нефтопродукти. Тогава по тревога бяха вдигнати пожарникарите, които цяла нощ събираха нефтени петна и заграждаха разливите, за да не стигнат до града под тепетата.
Няколко дни по-късно бяха открити незаконни сметища на река Чая край Катуница. Оказа се също, че сметищата със строителни материали всъщност са били прикритие за незаконното изгребване на инертни материали от коритото на реката.
По сигнал на областния управител полицията и прокуратурата вече са по дирите на извършителите.
„Извършеното престъпление е срещу околната среда с висока степен на обществена опасност като същевременно са нанесени икономически щети на държавата в размер на милиони левове, поради неплащане на такса за депониране на отпадъци“, заяви Дани Каназирева, която е главният двигател на промените.
Според рибарите, пакостниците са съвсем лесни за намиране и се знаят от години, тъй като тежката механизирана техника не би могла да падне от небето.
Последното тревожно събитие бе изпускането на отрови от хвостохранилището под Лъки по течението на родопските реки Юговска и Чепеларска.
Хидробиологът и ихтиолог Пенчо Пандъков обяснява разликата между различните видове замърсявания. Едното е токсично. Инертното замърсяване също се случва доста често. Става въпрос за утайки, за т.н. „размътени води“, за неразтворени частици, които просто понижават кислорода.
„Те често задръстват хрилете на водните животни, повишават мътността, светлинните условия и на практика също могат да станат причина за масови измирания. Третият вид замърсяване е с отпадни води, например, от канализацията на населените места. Това са води натоварени с органична материя“, заключава той.
Валентин Данаилов пък смята, че глобите не са достатъчно наказание за замърсителите. Според него хванатите в нарушение фирми би трябвало да бъдат задължение да възстановят популацията в реката за своя сметка, и то в продължение на години.
„Неудачен е и разрешителният режим - много заводи продължават абсолютно легално да си заустват отпадните води в Марица по някакви критерии за допустимост, които за нас са абсолютно недопустими и абсурдни“, подчертава Данаилов. Той предупреждава и за друга опасност.
Марица се използва основно за напояване на плодородната низина посредством напоителни канали, които сега са затворени. Но ако промишлени отрови се излеят в реката през лятото, замърсената вода по каналите ще попадне в почвата, а оттам в оглежданите растения - ориз, царевица, пшеница.
„Накрая ще вземем да изтровим хората“, кахъри се той.
Предложението на риболовците е промишлените предприятия, заустващи отпадни води, да бъдат задължение да поставят измервателни уреди, които да предават данни в реално време към екоинспекциите.
