Главният прокурор възложи проверката на ДАНС
В случай че е изтекла давността, прокуратурата ще уведоми обществото за целия процес и нанесените щети
Над 1 млрд. лева са неизпълнените задължения
Пълна проверка на целия приватизационен процес възложи на ДАНС главният прокурор Иван Гешев. Действията му получаха подкрепа от политици, синдикати и бизнес (виж долу).
“Проверката ще обхване всички приватизационни сделки, плащанията по тях, независимо с какво са направени, както действията по следприватизационния контрол, извършени от министерства и държавни агенции”, съобщиха от прокуратурата в сряда. Иван Гешев възложи ревизията само 2 месеца след като встъпи на поста.
“Ако се установят достъчно данни за извършени престъпления, ще бъдат образувани досъдебни производства”, увери говорителят на главния прокурор Сийка Милева.
“В случай че е изтекла законовата давност, прокуратурата има за цел да уведоми българското общество за целия приватизационен процес и нанесените от него щети”, добави тя.
При проверката ДАНС ще установява
събрани ли са
предвидените
в договорите
неустойки, лихви,
обезщетения и банкови гаранции в случай на частично или цялостно неизпълнение.
Гешев иска още информация дали е имало действия за разваляне на приватизационните договори.
Друга цел на проверката е да се разбере как е водена документацията по текущия следприватизационен контрол, извършвани ли са проверки по изпълнение на договорите. Както и били ли са актуализирани данните в публичните регистри.
Агентите на ДАНС ще анализират и одитните доклади на Сметната палата и какво е направено по изпълнението на указанията.
Това не е първа проверка на приватизацията. Такава имаше и по времето на Сотир Цацаров като главен прокурор. Резултатите от нея, както и основни проблеми на раздържавяването бяха оповестени пред правната комисия на 6 декември 2017 г.
Преди почти 3 години имаше и идея да отпадне давността за престъпления, свързани с приватизацията. Точно тогава Цацаров съобщи за доклад на ДАНС, който до онзи момент не бе известен на обществото. Документът постъпил при него през декември 2016 г. Бил изготвен по поръчение на премиера Бойко Борисов.
Пред депутатите тогавашният главен прокурор обяви, че от ДАНС изпратили 28 проблемни приватизационни сделки. От доклада ставало ясно, че от 1992 г. са сключени 6967 сделки с държавни активи и 7023 с общински.
В документа бяха посочени и 5 основни проблема. Първият - липса на единен закон. Вторият -
преференции
на РМД-тата
и членове на
управителните
съвети да се
включат
в приватизацията
Третият проблем - немотивирано сключване на допълнителни споразумения като например анекси, отпадане на задължения за трудова заетост.
Друг проблем бил липсата на следприватизационен контрол.
За всяка от проблемните сделки бе направена проверка, при която станало ясно, че досъдебни производства не могат да се образуват поради изтекла давност. Две прокуратури стигнали до този извод.
“Вариант е да се търси начин, по който държавата да разваля сделките или да търси пълното им изпълнение. Иначе се постигат наказателноправни последици, но измененията в собствеността остават”. Така Цацаров коментира темата с уточнението, че това е виждането му “като гражданин”. Тогава той обобщи още, че “дяволът винаги е в детайлите”.
В информационната система на прокуратурата делата не фигурирали като приватизация, а по два основни текста от Наказателния кодекс - 283 А и 283 Б.
От 2004 г., откогато съществувала автоматичната информационна система, били образувани около 700 дела по тези текстове, но бройката е твърде условна.
Едно от досиетата, изпратени от ДАНС, било за приватизацията на “Техноимпекс”, в която участвала сегашната лидерка на БСП Корнелия Нинова. (Тя също подкрепи действията на Гешев - виж по-долу).
По отношение на него на 26 май 2016 г. СГП е прекратила преписката, а на 12 юли същата година Софийската апелативна прокуратура потвърдила решението. Изводът бил, че не са налице данни за престъпление и са изтекли давностните срокове.
По данни на Агенцията за приватизация към края на ноември 2018 г.
приходите от
приватизация
са общо почти
19 млрд. лева
В сумата влизат и 7,2 млрд. договорени инвестиции.
След 2008 г. с малки изключения приватизационни сделки и сериозни приходи на практика обаче липсват.
Според данните на агенцията малко над 66% от всички държавни активи са приватизирани към края на 2018 г. Сключени били 174 сделки с участие на чуждестранни инвеститори, които имали съществен принос за постигнатите финансови резултати. Сред по-големите сделки в данните са посочени тези за електроразпределителните дружества, БТК, “Соди”, “Нефтохим”, “Загорка”, “Каменица”, продажбата на циментовите заводи “МДК Пирдоп”, “Булгартабак”. Сред другите продадени големи предприятия са “Кремиковци”, “ТЕЦ Бобов дол”, “Параходство БМФ”, “Асарел-Медет”.
Задълженията, които не са изпълнени по приватизационни договори, са над 1 млрд. лева, показват данни на Агенцията за приватизация.
Неизрядни
купувачи
има по над
1100 сделки
За неизпълнението агенцията е начислила предвидените в договорите санкции, а когато купувачите не са ги изплатили доброволно, са заведени съдебни дела.
Не са спазени и ангажименти за запазване на общо 91 896 работни места.
Просрочениете задължения по изплащане на разсрочената част от цената и начислените върху тях неустойки и лихви са за над 129 млн. лева и повече от 47 млн. долара, сочат още данните.
Сделки на Прокопиев,
Донев и Божков
в доклад на ДАНС
Сред посочените 28 проблемни сделки в доклада на ДАНС до прокуратурата от 2017 г. има и такива на известни бизнесмени като Иво Прокопиев, Огнян Донев и Васил Божков и на сегашната лидерка на БСП Корнелия Нинова. Сред посочените приватизации са тези на “Софарма”, “Техноимпекс”, “Бургаски корабостроителници”, “Каолин”.
“Софарма” бе купена през 2000 г. за над 24 млн. долара от специално учреденото дружество “Елфарма”. В него тогава 60% дял имаше “Електроимпекс”, а 40% - “Унифарм”, в чиято управа е Огнян Донев. През годините делът на “Електроимпекс” в “Елфарма” намаля, а мажоритарен собственик на дружеството, респективно и на “Софарма”, стана “Унифарм”. Самата “Унифарм” е приватизирана през 1998 г. от РМД, а сега Донев е изпълнителен директор на “Софарма” и акционер в компанията.
Преди да се стигне до сделката с “Елфарм”, имаше няколко неуспешни опита за продажба. В един момент дори беше избран друг купувач - ирландската “Вома технолоджи” с цена от 32 млн. долара, но тя не успя да плати навреме. След това “Софарма” бе извадена от списъка за целева приватизация и това отвори път за продажба чрез РМД. Дори бе учредено такова дружество, но то не успя да участва, тъй като фармацевтичната компания бе върната в списъка с фирми, които се продават само чрез т.нар. касова приватизация на търг или с конкурс.
Около приватизацията на “Каолин” имаше скандали заради участието на РМД, което през 1999 г. купува предпредприятието. През 2017 г. тогавашният шеф на антикорупционната комисия Пламен Георгиев заяви, че братът на Иво Прокопиев - Александър, заедно с Даниела Шишкова са се регистрирали като длъжностни лица месец и три дни преди сделката, за да могат да се включат в нея.
“Бургаски корабостроителници” бяха приватизирани през 2000 г. за 700 000 долара. Купувачът плати веднага 10%, а останалата сума на девет равни годишни вноски. Зад фирмата купувач се знаеше, че стои бизнесменът Васил Божков, като тя се водеше собственост на кипърска офшорка и няколко физически лица. Новият собственик трябваше да покрие дългове за 9 млн. лв. и да инвестира 7,745 млн. долара за срок от пет години. Постепенно корабостроителницата затъна в дългове, а през 2013 г. бе продадена на друга компания, а месеци след това и обявена в несъстоятелност.
В продажбата на “Техноимпекс” е замесена сегашната лидерка на БСП Корнелия Нинова. Сделката бе през януари 1999 г. с РМД, а по това време Нинова е изпълнителен директор на дружеството и в РМД-то. Продажната цена е 700 хил. долара, от които 10% са платени веднага, а останалата част е разсрочена за 10 г. По-късно с анекс плащането е променено - 30% в брой, а останалата част - в компенсаторки.
Самата Нинова е обяснявала, че не тя, а работниците и служителите са купили “Техноимпекс”, макар лидерката на БСП да е имала почти половината от акциите на РМД-то.
3 примера
за лоши
продажби
През 2017 г. “24 часа” започна да прави своя карта на успешните и неуспешни приватизационни сделки по региони. Това стана, след като на 1 декември 2016 г. ДАНС започна да проверява най-спорните сделки и тогавашният главен прокурор Сотир Цацаров обяви в парламента 28 проблемни приватизации, за които неговите колеги са отказали да образуват проверки заради изтекла давност. Основните данни за тях бяха публикувани във вестника.
От “Берое” останаха
само кипарисите на
Горбачов и Чаушеску
Едновремешният Научно-производствен стопански комплекс по роботика “Берое” е раздържавен през 1996 г., като мажоритарен собственик става АКБ “Форес” на обвиняемия днес Николай Банев, разказа “24 часа” в броя си от 11 декември 2017 г. Следват години на разпродажба на скъпи машини и на сложни трансформации на собствеността. Старозагорският окръжен съд прекратява официално дейността на предприятието на 31 октомври 2003 г. В активите са останали само една почивна станция, няколко машини и административната сграда, която днес е превърната в частна болница. В двора все още са живи дърветата, посадени при посещение в завода от Горбачов, Чаушеску и съветски космонавти, но табелите отдавна са изчезнали и не се знае кое дърво от кого е посадено.
Гордостта на
Благоевград
Създаденият през 1967 г. в Благоевград Завод за съобщителна техника, част от едновремешния “Инкомс телеком холдинг”, днес тъне в разруха и от него е останала само административната сграда, която се отдава под наем на шивашки и други фирми, написа “24 часа” в броя си от 20 декември 2017 г. Навремето в завода са работели 2400 души, произвеждайки телефонни централи. През 1998 г. се учредява РМД и в началото на 2000 г. то купува завода за 5,5 млн. лв., платени с компенсаторни инструменти. 3 г. по-късно тогавашната Агенция за следприватизационен контрол атакува сделката в съда, но губи делото на последна инстанция. Оттогава обаче заводът е в агония и непрекъснато разпродава имоти и машини, за да си погаси дълговете, макар че фирмата реално продължава да съществува.
“Плама” - първата частна рафинерия в България,
възкръсна, но с друг собственик
Емблемата на социндустрията - “Плама” - Плевен, има славата на едно от приватизираните предприятия с най-драматична история, написа “24 часа” в броя си от 22 януари 2018 г.
Рафинерията работеше криво-ляво до 1996 г., когато беше на път да спре производството на бензин и дизел и правителството на Жан Виденов я продаде на “Евроенерджи холдинг” за 62 млн. лв. Вместо да тръгне обаче, производството съвсем спря, имаше работнически бунтове и заплаха от екокатастрофа заради спрените инсталации. Едва през 2007 г. фирмата бе продадена на “Хайуей логистик център” за 44,4 млн. лева.
Само че новата фирма не възстанови старото производство, а създаде в съседство нова линия за индустриални масла “Плама ойлс”.
Политиците: Да
има справедливост,
но не лов на вещици
Подкрепа за главния прокурор Иван Гешев и искането му ДАНС да разследва приватизационния процес в страната изразиха депутати от всички групи.
Убеден съм, че главният прокурор търси справедливостта и това е правилно, заяви зам.-шефът на ПГ на ГЕРБ Красимир Велчев. Уточни, че позицията му не е съгласувана с групата, но той подкрепя действията на Гешев. Велчев дори обяви, че ако бъде внесена поправка в закона за срока на давност, той лично ще я подкрепи.
“Най-сетне свеж вятър да повее откъм прокуратурата. Браво, поздравления, адмирации”, коментира пък лидерът на НФСБ Валери Симеонов. А Искрен Веселинов от ВМРО изрази готовност за разговор за промяна на законодателството, за да бъде ефективно подобно разследване.
Поздравяваме главния прокурор, дано истината за прехода да излезе най-накрая наяве, проверката да бъде всеобхватна, да има справедливост и да се носи отговорност, каза соцлидерката Корнелия Нинова. Лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ също приветства прокуратурата, защото обществото искало да знае всичко за приватизацията.
Колкото повече се знае за тази част от българския преход, която може да се окачестви като неуспешна, толкова по-добре, коментира финансовият министър Владислав Горанов. Според него сделките вече едва ли могат да бъдат преразгледани, но ще се дадат отговори на много въпроси, които си задават българските граждани.
Ако се стигне до проверка на законността в момента, в който е ставала сделката, това би било полезно. Другото може да се превърне в лов на вещици и не трябва от това да се прави поредната сензация, предупреди обаче председателят на КНСБ Пламен Димитров. Според него е минало много време и вече трудно ще се възстановят събитията, но ако са извършвани нарушения, трябва да се получи възмездие.
Президентът на КТ “Подкрепа” Димитър Манолов заяви: “Дано, ама надали”. “Когато разберем, че в приватизацията на “Кремиковци” нещо не е наред, какво правим - няма го “Кремиковци”. Или ако установим, че е бил откраднат заводът за микропроцесори в Правец?”, попита той.
Председателят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов също беше лаконичен: “Не сме направили оценка какво ще струва това на държавата, но всяко действие, което ще бъде в борба с корупцията, заслужава внимание”.
