Здравното министерство опитва спешно да запуши “вратичката” с наредба
Законов луфт може да позволи на производители на лекарства да вдигнат цените на някои от масово купуваните медикаменти без рецепта с между 23 и 150%. Става въпрос за продукти като гелове против болки в мускулите, сиропи, капки за нос, разхлабителни, болкоуспокоителни и други, които се продават без рецепта.
Такива заявления са подали през изминалия месец някои от фармакомпаниите за свои лекарства. Увеличения са поискани за 33 медикамента, но само 13 от тях са с драстичен скок на цените, показва справка на здравното министерство.
Увеличението
още не е
влязло в сила
Възможност да поискат по-високите цени производителите са видели в законов луфт, който пък Министерството на здравеопазването спешно опитва да затвори.
“Вратичката” в закона е свързана със забрана от 2013 г., въведена в наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти. Според нея лекарствата без рецепта не могат да поскъпват с по-голям процент от индекса на инфлацията. Основната причина за въвеждането ѝ тогава цели да се ограничи увеличението на цените на масовите лекарства в разгара на зимния сезон, както и да се създадат прогнозируемост и стабилност на разходите за най-често използваните от българските домакинства лекарствени продукти.
Първоначално ограничението е било със срок до 30 април 2014 г. След изтичането му, през август 2014 г., срокът е удължен до 31 декември 2019 г. и вече е изтекъл.
Забраната е административна и трябва да бъде вписана в закон, а не в наредба. И здравното министерство е подготвило проект за промени в Закона за лекарствата, с който да стане постоянна. Законопроектът обаче все още не е минал на първо четене в парламентарната здравна комисия, както и в зала, а до окончателното му приемане и обнародване ще мине много време.
В същото време в момента забраната не действа и това позволява на фармакомпаниите да заявят такова увеличение на цените си, каквото поискат. Заявленията им обаче все още се разглеждат от съвета по цени и реимбурсиране. По закон това се прави в срок от 30 дни, а ако подадените документи не отговарят на изискванията, съветът може да изиска от заявителя отстраняване на непълнотите, като в този случай срокът спира да тече до датата на отстраняването им.
За да успее да спре поскъпването, спешно здравният министър Кирил Ананиев пък внесе в Министерския съвет предложение за промени в наредбата за регистриране и регулиране на цените на лекарствените продукти, която да върне забраната до влизането в сила на законовата промяна. Ако новата наредба бъде приета, преди да изтекат 30-те дни за разглеждане и одобрение на заявленията, това ще спре прекалено големите поскъпвания.
От 33 заявления за увеличение на цените,20 са в рамките на инфлационния индекс и те ще бъдат одобрени. Те са основно за капки за нос, болкоуспокоителни, някои сиропи и други, като при тях
увеличението
е между
50 ст. и 2 лв.
За останалите 13 лекарства са заявени увеличения от 23 до 150%, които са извън рамките на инфлационния индекс. Има 2 до 50%, 2 над 50%, 7 със 100% и 2 със 150%, показва справка на здравното министерство.
Сред тях има гел против болки в ставите и мускулите, чиято стара цене е близо 7 лв., а исканата нова е малко над 17 лв., което е увеличение със 150%. За крем против херпеси пък е
поискано цената
от 6 да стане 15
лв.,
или ръст от 140%. А производителят на популярно разхлабително е поискал цената на медикамента му да скочи от близо 10 на 20 лв.
За разлика от медикаментите, които се заплащат напълно или частично от здравната каса и имат строга регулация, тези без рецепта са оставени на свободния пазар и ценообразуване според конкуренцията. Преди забраната от 2013 г. обаче е имало увеличения на цените и с 300%. За периода от април до август 2014 г., когато не е действала забраната, пък е регистриран ръст от 28%, пише в мотивите на здравния министър Кирил Ананиев към проектонаредбата.
Иначе от началото на февруари увеличение на цените има за 42 лекарства без рецепта, установи проверка на “24 часа”. Всички са в рамките на инфлационния ръст. Сред тях е популярен хомеопатичен сироп за лечение на кашлица. За него производителят е подал през ноември заявление до Съвета по цени и реимбурсиране максималната му продажна цена да се повиши от 9,88 лв. на 10,09 лв. Цената от 9,88 е била регистрирана с решение от декември 2018 г., затова наблюдаваният инфлационен период е декември 2018 - октомври 2019 г., който е с ръст 2,5%. Така максималната законова цена, която производителят е можел да поиска за лекарството си, е 10,12 лв., което прави цената от 10,09 лв. допустима.
Масово използвани болкоуспокояващи също са сред тези с повишени цени. Едно от тях е с ръст от 4,49 на 5,82 лв., а друго - от 3,55 на 4,87 лв., показва регистърът на Съвета по цени и реимбурсиране. Мазило против алергии пък е скочило от 4,25 на 7,92 лв.
Сред поскъпналите от февруари лекарства има и такива с ръст от 0,05 до 1 лв. Всички цени са максимално допустими, което означава, че не могат да се продават над тази цена, но по-евтино - да.
С мобилно приложение следим продават ли аптеките по-скъпо от разрешеното
Мобилно приложение дава възможност на всеки, който желае, в реално време да провери какви са максимално допустимите цени, на които една аптека може да продава дадено лекарство. Така лесно и достоверно може да се установи нарушение, ако има такова.
Приложението може да се изтегли от сайта на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти. Единствената информация, която се въвежда, е търговското име на лекарството или неговото международно непатентно наименование, т. нар. INN. След това приложението показва каква е максималната продажна цена за всички налични форми и разфасовки от даденото лекарство на съответния производител. Това се отнася за медикаментите, които се продават без рецепта, а за тези, които са по лекарско предписание, се посочва максималната цена на едро и на дребно.
Целта на приложението е още една форма на контрол от страна на потребителите, които при установено нарушение могат да подадат сигнал към Съвета по цени и реимбурсиране.
