Или какво е да си част от сандвич генерацията
Прочетох за това изследване, когато се чувствах ужасно нещастна. Беше денят, в който Великобритания официално напусна ЕС, и като всяка европейка, живееща в Англия, се ядосвах здраво. Освен това до късно през нощта бях писала за Брекзит, бях недоспала и съвсем изтощена емоционално. Така че, когато близнаците ми взеха нетърпеливо да подскачат сутринта и да питат: “Нали днес е денят на числата и къде са ни пижамите за него”, не просто се стреснах, а в главата ми започна да пулсира огромен паникбутон.
Мигновено си спомних за получения преди седмица есемес от училището им, в което ни информираха, че на 31 януари ще имат благотворително парти, за което трябва да са с onesie (гащеризон пижама) и да носят по една лира. Бях си записала още тогава, че трябва да им купя тези особено популярни сред английските деца пижами, но явно бях забравила. Трескаво взех да градя стратегия за справяне със ситуацията, като им обясних, че може и с блузка, на която има единица. Даже номерът ми мина и след дълго ровене в гардероба за такава и малко сълзи на разочарование от тяхна страна поехме към училище. Всичко обаче рухна, когато пристигнахме там и видяхме, че не само децата, но и учителките и директорката бяха с onesie. Макар и да бяха с най-нещастните си погледи, близнаците се държаха мъжки и влязоха в клас, аз обаче се чувствах смазана. Бях изпуснала най-важната диня от многото, които често се опитвам да нося под една мишница. Веднага спринтирах към най-близкия магазин и за половин час се върнах с пижами.
Когато ги взех от училище, първият им въпрос беше: “Мамо, как успя?”, след което имаше по една голяма прегръдка, лекуваща майчиното “нещастие”. По-късно прочетох и за проучването на американското Национално бюро за икономически изследвания и съвсем се успокоих. То съвсем научно обяснява защо хора като мен, които наближават 47 г., започват да се препъват в трудностите и се чувстват нещастни. В него са участвали около половин милион души от 132 държави и целта е била да се провери дали наистина съществува криза на средната възраст и кога настъпва. Установено е, че в развитите страни усещането за щастие стига дъното на 47,2 г., а в развиващите се с година по-късно.
“Има криза на средната възраст, чиято най-ниска точка настъпва на около 50 години, но съществуват и доказателства, че за повечето хора нещата започват да се подобряват след това”, обяснява професорът по икономика Дейвид Бланчфлауър, който е ръководил проучването. Причината е, че повечето хора на тази възраст стават част от така нареченото сандвич поколение. На тях им се налага хем да се грижат за малките си деца, хем за възрастни родители. Успоредно с това са на върха в кариерата си и не върви точно в този момент да намаляват професионалните си ангажименти.
Затова много от тях в един момент започват да се чувстват виновни, когато не успяват да се справят с всичко. И това е естествена реакция, но не е необходимо. Още повече че заради увеличаващата се продължителност на живота и все по-късното създаване на семейство и деца доста хора вече са в такова положение.
Жонглирането между работа и семейни грижи не е лесно, затова се опитайте да не се поддавате и на негативни емоции, когато не успявате с всичко, казва Емили Холцхаузен от британската благотворителна организация Carers UK, която работи по проекти за подпомагане на хора, нуждаещи се от помощ. Тя подчертава, че когато човек се чувства притиснат от много задачи, подобно на парче салам в сандвич, трябва да потърси подрепа. Може да се обърне към работодателя си и да поиска по-гъвкаво работно време. Да кандидатства пред различни социални служби и организации, които могат да осигурят някаква грижа или дори развлечение за възрастните родители. Да сподели отговорността с братя и сестри или пък с други роднини, които са склонни да окажат съдействие в определени моменти.
Изследване на Pew Research Center е показало, че един на седем американци на възраст между 40 и 60 години трябва да осигурява финансова помощ както на дете, така и на родител. Като се прибави към това и натискът да управляват добре и собствена кариера, лични проблеми и да инвестират и в своя пенсионерски живот, е напълно обяснимо защо представителите на поколението сандвич са подложени на значителен финансов и емоционален стрес.
Според психолози обаче те имат шанс да облекчат положението си, ако ситуацията бъде обсъдена с всички заинтересовани среди, включително с децата. Ако са малки, е добре да се научат на спестовност и активно участие в домакинските задължения. По-възрастните деца трябва да бъдат убедени да допринасят финансово, ако вече работят, и да се насърчават към независим начин на живот.
Добрата новина от проучването е, че нивото на щастие се повишава, след като достига най-ниска точка в средата на живота. И това е така, защото с напредването на възрастта хората се учат да преосмислят очакванията си, да оценяват успехите си, като наблюдават други, които не се справят добре колкото тях. Освен това разбират, че гледащите по-леко на живота, живеят по-дълго, подчертава професор Бланчфлауър. Той предупреждава, че икономическото и политическото състояние на страните, в които живеят, също имат принос за нивата на щастие. Установено е например, че хората на средна възраст трудно се адаптират към периода на слаб растеж. Затова е добре, още докато са млади професионалисти, да поставят своя фокус върху спестяването, колко и да е изкушаващо да си живееш живота, когато си без собствено семейство. Така ще си осигурят по-гладко преминаване през времето, когато ще имат най-много задължения и грижи към децата и родителите, а и вероятно вече ще са спрели да растат в професионалната йерархия.
Според психотерапевта Тес Бриъм преминаването от по-обикновени работни места към такива с повече отговорности също може да има негативен принос към нивото на щастие. А професионалното удовлетворение е тясно свързано с цялостното от живота. “Става дума за това да се научите да имате по-голямо присъствие в конкретните моменти и да сте благодарни за нещата, които имате. Може да не успеете да продадете всичко, да купите лодка и да плавате по света, но да направите малки промени, за да постигнете повече от живота, който искате”, обяснява Бриъм.
Ставаме по-големи оптимисти, но все още неудовлетворени
България е сред страните в ЕС с най-малък брой щастливи хора, но през последните години се наблюдава растящ оптимизъм. При последното проучване на Европейската статистическа служба само 35 на сто от сънародниците ни са посочили, че се чувстват щастливи.
По-зле от нас е само Латвия, където процентът на щастливите е 31. Непосредствено преди нашата страна се нареждат Хърватия с 42%, Литва – 45 на сто, и съседките ни Гърция и Румъния, където 46 процента от населението се е определило като щастливо.
На първо място по този показател са Белгия, Холандия, Австрия и Финландия. В тях три четвърти от хората са заявили, че са се чувствали щастливи през цялото и по-голяма част от времето за последните 4 седмици преди провеждането на анкетата.
Евростат отчита, че като цяло делът на удовлетвореност в ЕС се е увеличил с над два пункта в сравнение с 2013 г., но България продължава да е на опашката в тази класация. Най-удволетворени от живота си са хората във Финландия, Австрия и Дания. Годишният индекс на щастието, което “Галъп интернешънъл” прави, показва, че българите са станали по-големи оптимисти. Усещането им за лично щастие се е повишило спрямо предходни години, но все още е слабо. Затова сме по-големи оптимисти от средния европеец, но сме много по-неудовлетворени от него.
