Три жени загинаха, а 180 души бяха ранени при катастрофата на самолет на турската нискотарифна компания "Пегасус", след като самолетът излезе извън пистата при кацане на летището "Сабиха Гьокчен" в Истанбул в сряда вечерта и се разцепи на три части.
Валията на Истанбул Али Йерликая съобщи, че половината от ранените, които бяха хоспитализирани, вече са изписани. По думите му сред пасажерите на самолета са били 22 чужденци, предаде БТА.
Самолетът - Боинг 737, изпълняваше полет от Измир за Истанбул със 177 пътници на борда и шест души екипаж.
При кацането е имало силен вятър и дъжд. Самолетът се е движил около 50 метра и е паднал от височина 30 метра, след което се разцепил на три части.
Въпреки някои коментари, че "е можело да бъде и по-страшно", инцидентът предизвика силна тревога, която не може да се подмине. За по-малко от месец, втори самолет на "Пегасус" излиза извън пистата (предишният инцидент стана на 7 януари), а подобен случай е имало и в град Трабзон през януари 2018 г.
Отново на дневен ред излезе темата за безопасността на полетите - въпроси, по които обикновено се говори при катастрофа или инцидент, и не след дълго време се забравят...
Грешките, довели до катастрофата
Гражданското въздухоплаване в Турция се разрасна изключително много през последните години. Летище "Сабиха Гьокчен", което се намира на азиатския бряг на Истанбул, е посрещнало и изпратило 12 милиона пътници през изминалата 2019 г.
Летището функционира от 2001 г. и изпълнява международни и вътрешни полети, но разполага само с една писта.
Турският министър на транспорта и съобщенията Джахит Турхан подчерта този факт на брифинг пред журналисти.
"Трафикът на "Сабиха Гьокчен" постоянно се увеличава, но пистата на летището не е в много добро състояние. В часовете, когато няма полети, почти всяка вечер състоянието на пистата се обследва. След като бъде завършена новата писта, тази ще бъде подложена на ремонт", каза турският министър.
Експерти отбелязват, че от години се говори за необходимостта от завършване на втората писта на "Сабиха Гьокчен", но резултат няма.
"Третото летище бе построено, но втората писта на "Сабиха Гьокчен" така и не се довърши. Политически и икономически сметки стоят зад цялата работа", твърдят експерти.
Проправителственият вестник "Сабах" писа, че авиодиспечерът е предупредил пилотите за наличието на силен вятър в момента на захода към пистата.
Но бившият ръководител полети към Военновъздушните сили Зафер Йешилгюл посочва, че са допуснати грешки и от диспечера в кулата, и от пилотите, които не са се съобразили със силата и посоката на вятъра, както и с лимитите за скоростта.
"При скоростта, с която пилотът е заходил на 3-километровата писта, той не е имал шанс да спре самолета. Но от случая трябва да си извадим поуки", казва Йешилгюл.
Стана известно също, че единият от пилотите на "Пегасус" е чужденец, но въпреки това, разговорите с авиодиспечера са се водели на турски език.
"Това е много груба грешка", коментира специалист по въздухоплаване. Командир-пилотът е длъжен да говори на английски език, за да разбира и вторият пилот. Тук отговорността е на управлението по гражданско въздухоплаване", казва той.
В Туитър експерт по сигурността на въздушния транспорт отбелязва, че размерът на площта на зоната за сигурност в края на пистата е недостатъчен. "Пистата на "Сабиха Гьокчен" отговаря на минималните изисквания на Международната организация за гражданска авиация", посочва той.
"Ако площта в края на пистата е по-голяма, самолетът няма да падне в ров и така ще има по-малко щети", посочва този експерт.
Появиха се и твърдения, че частни авиокомпании, като Пегасус, оказвали натиск върху пилотите да предприемат по-рисковани заходи, за да избягват закъсненията и съответно икономически загуби.
"Прави впечатление, че при инцидента в сряда не се е налагало спешно кацане - няма извънредна ситуация, пилотът не е задължен да кацне. Дали пилотът е чувствал някакъв натиск върху себе си и затова е решил да кацне (при тези метеорологични условия)?", пита експерт в турското издание на в. "Индипендънт".
Отговорен представител на "Пегасус" категорично отхвърли подобни твърдения.
Бивш пилот от турските авиолинии Бахадър Алтан пък разкритикува затварянето на старото летище "Ататюрк". По думите му, цитирани от СиЕнЕн-Тюрк, пистата на Ататюрк може успешно да поеме нарасналия трафик на "Сабиха Гьокчен".
Коментарите във връзка със самолетния инцидент в сряда изведоха на преден план още една тема. Става дума за подготовката на пилотите в частни курсове. По данни на медиите, в последните години особено много са се увеличили курсовете за подготовка на пилоти.
Запознат с темата източник твърди пред турското издание на в. "Индипендънт", че в курсовете икономическият фактор е определящ при обучението. Твърди се, че срещу 70 000 евро може да се обучиш за пилот в Турция.
"Преди години системата за обучение на пилоти бе изключително прецизна и строга. Поради това и една част от кандидатите отпадаха. В наше време пилотажът се превърна в машина за пари. Належаща е нуждата от преглед на критериите при обучението на пилоти и командир-пилоти, както и да се завиши контрола върху курсовете за обучение на пилоти за гражданската авиация, в тях да се наемат за инструктори само опитни пилоти", казва Йешилгюл.
Друг бивш пилот от военновъздушните сили Беязът Караташ обаче е на противното мнение.
"Подготовката на младите е на високо професионално ниво и според мужденародните стандарти. От курсовете излизат втори пилоти. Години наред те летят с опитни пилоти-командири. Не смятам, че обучението в курсовете не е достатъчно", посочи той.
По думите му свеждането до минимум на рисковете във въздухоплаването е отговорност, която засяга всички, ангажирани в този сектор. Задължителните условия за това са: обучение, познания, споделяне и прозрачност. Може да се вземат още по-добри мерки и да се подобрят съществуващите.
Имаше време, когато в гражданската авиация на Турция за пилот-командири се назначаваха основно бивши военни летци. Но развитието на гражданския въздушен транспорт, построяването на нови летища (всички областни центрове на страната разполагат с летища) и увеличаването на авиопарка (по официални данни турските авиолинии разполагат с 294 пътнически и 15 броя транспортни самолети, а през 2023 г. се планира пътническите самолети да бъдат 475), промени и критериите за летателния персонал. Преди време в турските авиолинии започнаха да назначават за пилоти и чужденци. В системата на "Търкиш еърлайнс" към момента са регистрирани 4 468 пилоти, като от тях 800 са чужденци, включително и българи.
