Еманюел Макрон се готви да представи днес своята визия за френските сили за ядрено възпиране, след като увери, че интересите на останалите европейски страни ще бъдат "взети предвид", на фона на една все по-непредвидима международна стратегическа обстановка.
След като Великобритания напусна Европейския съюз, Франция остана единствената страна от ЕС, разполагаща с ядрено оръжие, предаде БТА.
Очаквана с нетърпение от военните кръгове, речта на френския държавен глава във военното училище "Екол дьо гер" в Париж ще очертае, както обикновено, доктрината за възпирането, смятана от Франция за "крайъгълен камък" на нейната отбранителна стратегия и най-важната гаранция за "жизнените й интереси".
Продължавайки политиката на предшествениците си, Еманюел Макрон вече даде да се разбере колко много държи на френския ядрен арсенал и обеща да започне скъпоструващата му модернизация.
"Възпирането е част от нашата история, от нашата отбранителна стратегия, и това няма да се промени", заяви той през януари 2018 г., обещавайки до 2035 г. да бъдат обновени двете му съставни части - военноморската и военновъздушната.
Сегашният Закон за планиране на военните разходи предвижда между 2019 и 2025 г. да бъдат отделени около 37 милиарда евро за поддръжката и модернизацията на френския ядрен арсенал, или около 12,5 на сто от общите разходи за отбрана за седем години.
Президентът ще произнесе речта си на фона на една все по-напрегната международна обстановка, белязана от военното укрепване на нарастващ брой държави, умножаването на регионалните кризи и постепенното отслабване на контрола над въоръженията.
През 2019 г. САЩ обявиха изтеглянето си от важно споразумение в областта на разоръжаването, сключено през 1987 г. със СССР - Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег, който забраняваше ракетите с обсег от 500 до 5500 км. Вашингтон освен това заплашва да не поднови договора Нов СТАРТ за стратегическите ядрени оръжия, сключен през 2010 г., след като срокът му на действие изтече през 2021 година.
С края на Договора за ликвидиране на ракетите със среден и малък обсег "Франция, Германия и други европейски страни вече са заплашени от нови руски ракети", изрази съжаление френския президент през декември миналата година, призовавайки за нов договор.
Европейска стратегическа автономия
Горещ застъпник на една по-голяма стратегическа автономия на Европа, Еманюел Макрон обеща в понеделник, че в речта си ще отчете интересите на другите европейски държави по отношение на френското ядрено възпиране, докато много съюзници от НАТО, зависими от американския "ядрен чадър", се притесняват от водената от Доналд Тръмп политика на отказ от многостранния подход.
В петък "ще разгледам отново доктрината (на стратегическо възпиране, прилагана от Франция), както и процедурите и условията, които искам да предложа по тази тема през идните месеци на нашите партньори", заяви Макрон в понеделник във Варшава.
"Европейското измерение е константа на френската ядрена позиция: всички големи речи винаги са свързвали френските жизнени интереси със сигурността на Европа като цяло", припомня Корантен Брюстлайн, директор за изследванията във Френския институт по международни отношения.
"Имаше известен брой опити на Франция за диалог с европейските партньори по въпроса за ядреното възпиране, които не стигнаха доникъде", отбелязва той. "Балансът (обаче) се променя, включително в страни като Германия", където общественото мнение е дълбоко антиядрено и темата като цяло остава табу, "където виждаме да се появяват позиции за засилване на европейската стратегическа амбиция."
В понеделник представител на германските консерватори на Ангела Меркел призова ЕС да създаде в бъдеще свои собствени сили за ядрено възпиране, намеквайки за предоставяне на френския атомен арсенал за общо ползване.
Берлин трябва "да обмисли сътрудничество с Франция, отнасящо се до ядрените оръжия", заяви в интервю заместник-председателят на парламентарната група на Християндемократическия съюз (ХДС) Йохан Вадепул.
"Няма причина да се смята, че водените от десетилетия дебати за европейски сили за ядрено възпиране ще приключат в близко бъдеще. Продължаващото усещане за несигурност що се отнася до американските гаранции за сигурността обаче може да доведе до засилена роля на Франция в защитата на нейните партньори - при условие че Париж открие готовност за сътрудничество в Берлин и на други места", коментира Брюно Тертре от Фондацията за стратегически изследвания, в неотдавнашен анализ, публикуван от американското сп. "Вашингтон куотърли".
Френските ядрени сили
Френското ядрено възпиране, на което президентът Еманюел Макрон ще посвети речта си днес, се основава на два "стриктно отбранителни" компонента: подводниците от океанските стратегически сили и стратегическите военновъздушни сили.
Точният брой на ядрените глави, с които разполага Франция, остава "отбранителна тайна". През 2015 г. обаче президентът Франсоа Оланд потвърди, че страната разполага общо с "по-малко от 300" ядрени бойни глави.
Океанските стратегически сили се състоят от четири ядрени подводници, които могат да изстрелват ракети - "Триомфан", "Темерер", "Вижилан" и "Терибл", които са постъпили на служба в периода между 1997 и 2010 г. и са въоръжени с междуконтинентални балистични ракети. Най-малко една от тези подводници винаги е в морето.
Базата на ядрените подводници е на полуостров Ил лонг, в района на Брест. Те се описвани като неуязвими, невъзможни за засичане и способни да нанасят масирани удари на големи разстояния. Всяка от тях има по два екипажа с по 110 моряци и носи по 16 междуконтинентални балистични ракети М51 с множество ядрени бойни глави и с обсег над 6000 км.
Очаква се от 2025 г. да започне доставката на ракетите М51.3, които ще имат още по-голям обсег. А през 30-те години на този век Франция ще се снабди със стратегически подводници от трето поколение.
Стратегическите военновъздушни сили, които през 2019 г. отбелязаха 55 години от създаването си, вече се състоят само от самолети "Рафал", разположени във Франция, в районите на Истр и Сен Дизие. Всички те са снабдени с ракети въздух-земя със среден обсег, като към 2035 г. ще бъдат заменени с ракетна система от ново поколение. Очаква се до 2023 г. в тези сили да се включат дванайсетина нови самолети цистерни A330 МРТТ "Феникс", което ще позволи на Франция да изпраща в срок от 48 часа до 20 самолета "Рафал" на разстояние 20 000 км.
Френският флот също участва във във военновъздушния компонент на ядреното възпиране чрез самолетите "Рафал", разположени на борда на самолетоносача "Шарл де Гол".
