През януари 2020 г. общият показател на доверие на потребителите намалява с 0.5 пункта в сравнение с октомври 2019 г., което се дължи изцяло на пониженото доверие сред градското население, съобщи Националният статистически институт.
Мненията за развитието на общата икономическа ситуация в страната през последните дванадесет месеца, както и очакванията за следващите дванадесет месеца, са леко влошени спрямо предходното наблюдение.
По-неблагоприятни в сравнение с октомври 2019 г. са и оценките за изменението на потребителските цени през последните дванадесет месеца (балансовият показател се покачва с 5.3 пункта). Инфлационните очаквания се запазват и за следващите дванадесет месеца.
Според потребителите, живеещи в селата, финансовото състояние на техните домакинства през последните дванадесет месеца се подобрява с 5.1 пункта, докато при населението в градовете анкетата отчита намаление от 2.1 пункта. Същата тенденция се наблюдава и по отношение на очакванията за следващите дванадесет месеца относно финансовото състояние на домакинствата както в селата, така и в градовете.
По отношение на безработицата в страната потребителите изразяват малко по-позитивни прогнози спрямо октомври 2019 г. (понижение с 2.0 пункта).
През януари по-голямата част от потребителите продължават да оценяват икономическата ситуация в страната като неблагоприятна за спестяване, въпреки че техният относителен дял леко намалява в сравнение с три месеца по-рано.
Последната анкета обаче регистрира малко по-позитивна нагласа в намеренията на селското население по отношение на извършването на разходи за покупка на предмети за дълготрайна употреба и за "покупка на кола" през следващите дванадесет месеца.
По предварителни данни на Националния статистически институт броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2019 г. е 1057, а новопостроените жилища в тях са 4474. Спрямо четвъртото тримесечие на 2018 г. сградите са с 335 повече, или с 46.4 на сто, а жилищата в тях нарастват с 2101, или с 88.5 на сто.
От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2019 г. със стоманобетонна конструкция са 76 на сто, с тухлена - 19.9 на сто, с друга - 3.5 на сто, и с панелна - 0.6 на сто. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (75.2 на сто), следвани от жилищните кооперации (18.2 на сто). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2018 г. се наблюдава увеличение на броя на новопостроените къщи, жилищните блокове и сградите от смесен тип, докато броят на новопостроените вили намалява.
Най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 129 сгради с 881 жилища, Варна - 128 сгради с 699 жилища, и Благоевград - 104 сгради с 309 жилища в тях.
Най-висок е делът на новопостроените жилища с три стаи (38.2 на сто), следват тези с две стаи (37.5 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с шест и повече стаи - 2.7 на сто.
Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през четвъртото тримесечие на 2019 г. е 422.4 хил. кв. м, или с 81.4 на сто повече в сравнение със същото тримесечие на 2018 г., а жилищната площ се увеличава с 84.7 на сто и достига 315.6 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 98.1 кв. м през четвъртото тримесечие на 2018 г. на 94.4 кв. м - през същото тримесечие на 2019 година. Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Враца - 158.0 кв. м, и Силистра - 137.2 кв. м, а най-малка - в областите Велико Търново - 55.2 кв. м, и Плевен - 71.2 кв. метра.
