САЩ ще се борят за Централна Азия с Русия и Китай, обобщава "Комерсант" изводите си от новата американска стратегия за централноазиатския регион, представена вчера от Държавния департамент.
Нито в писмената част от стратегията, нито в устните пояснения бе посочено кой точно застрашава суверенитета и независимостта на държавите от Централна Азия, но контекстът не оставя място за съмнения - това са Русия, Китай и донякъде Иран, пише вестникът.
От документа и обясненията на американските дипломати става ясно, че Вашингтон се кани да съперничи за влияние върху този регион с Москва и Пекин. САЩ биха желали централноазиатските страни да действат в единен блок и да укрепват не връзките си с Русия и Китай, а с Афганистан и Пакистан, предава БТА.
Самата стратегия впрочем не казва много нещо за конкретните планове на Вашингтон за региона. Далеч по-тревожни за Москва са практическите стъпки на САЩ. Като цяло новата стратегия наподобява по-скоро рекламна листовка за това, което американците вече правят в Централна Азия, и съдържа крайно малко данни, показващи какво смятат те да правят там в бъдеще, добавя "Комерсант".
Генералите от Русия и от НАТО имат причини да се споразумеят помежду си, заявява "Взгляд" в заглавие на коментар за вчерашната среща между главнокомандващия силите на алианса в Европа и началника на руския Генерален щаб в азербайджанската столица Баку.
Американският генерал Тод Уолтърс и руският му колега Валерий Герасимов "размениха мнения по въпросите на стратегическата стабилност и ситуациите в кризисни райони и обсъдиха практически мерки за избягване на инциденти" от военен характер, съобщи руската армия.
"Взгляд" анализира "опасни аспекти" на ситуацията, формирана след 2014 г., когато "контактите по линия Русия-НАТО бяха на практика напълно спрени". Днес "няма никакви точки на взаимодействие между военните и дипломатическите структури на федерацията и на пакта", нито експертни дискусии, а "публичната риторика заприлича на изявленията от времето на студената война", констатира онлайн изданието.
Разглеждат се по-специално "опасните инциденти на
допирната линия" между Русия и блока, обсъждани обичайно на подобни срещи в Баку. Според "Взгляд" те са "пряк резултат от доктрината за т. нар. разширено оперативно присъствие на НАТО", предвиждаща край границите на Русия да се разполагат все нови оперативни групировки на страни от алианса. Електронният вестник обръща внимание и върху "прекомерното присъствие на военни кораби от НАТО" в Черно море, които се държат "понякога предизвикателно. Това изисква ответни мерки от страна на руските въоръжени сили", се твърди в статията.
"Баналната истина, че е по-добре да разговаряме, отколкото да се гледаме през прицел, важи повече отвсякога за "срещите в Баку". Не бива да очакваме от тези преговори някакви извънредни пробиви, но не трябва и да се отказваме от една достъпна площадка за преговори. Може да излезе и нещо хубаво от това", добавя "Взгляд".
Очакваната днес среща между беларуския президент Александър Лукашенко и руския лидер Владимир Путин цели да внесе пълна яснота в отношенията между двете страни, навлезли в най-трудния си етап от целия постсъветски период, пише "Труд".
"Засега никой не поставя въпроса за радикално преразглеждане на тези отношения, но растящите напоследък проблеми държат народите в напрежение, а сценарият със съседна Украйна вече не изглежда толкова невероятен и за нашия най-верен съюзник в Източна Европа", предупреждава руският вестник.
В коментара се припомнят трудните преговори за доставка на руски горива в Беларус и опитите на Минск да намери нов доставчик в лицето на "Норвегия, Саудитска Арабия и дори САЩ".
Визитата на държавния секретар на САЩ Майк Помпейо в Минск тези дни бе първата на това равнище от 1994 г. насам. В тази игра Лукашенко поставя на карта най-скъпото, което му е останало - геополитическата лоялност на Русия. Агенция Блумбърг вече не нарича беларуския президент "последния диктатор в Европа", а изпада в изумление от неговата изобретателност, посочва "Труд".
"Силният човек на Беларус размахва необичайно оръжие в схватката си с кремълския лидер, за да запази независимостта си от Русия, но без да изгуби енергоснабдяването от големия си съсед. Той заплашва да се сприятели с Доналд Тръмп", обяснява Блумбърг.
Междувременно проруските нагласи в Беларус лавинообразно се сриват, сочат според "Труд" анкети, чиито данни цитира местното издание "Белсат". През 2019 г. беларусите, желаещи съюз с Русия, са намалели от 60,4 на 40,4 процента, а делът на хората, настояващи Беларус да влезе в ЕС, е нараснал от 24,4 на 32 процента.
И все пак според повечето беларуси - 74,6 на сто - Беларус и Русия трябва да бъдат независими държави, но да имат приятелски отношения и отворена граница без визи и митници, допълва "Труд".
"Независимая газета" уточнява положението със споровете за горивата. Беларус навлезе в новата година с временен, двумесечен договор за газови доставки и без договори за доставки на петрол. Руският доставчик иска да вдигне цената на газа от сегашните 127 долара за 1000 кубика на 152 долара, а Минск се стреми да я намали.
Експерти впрочем предполагат, че Русия все пак ще направи малка, чисто символично отстъпка, отбелязва изданието.
Днешната среща бе анонсирана от Лукашенко като "момент на истината" и същността му е там, че "мантрата за равноправна интеграция с източната ни съседка може да бъде забравена", коментира беларуският политолог Александър Класковски.
Москва гледа на този процес през призмата на великодържавните си интереси, а Лукашенко няма намерение да се откаже от страната, която му е тъй удобно да управлява, казва експертът. Затова Беларус ще се наложи "да търси временни компромиси и да се учи да живее в новата реалност", а отношенията между Минск и Москва - "заклети съюзници", най-вероятно постепенно ще захладняват, прогнозира Класковски.
