Месру Мехмедов е най-големият световно признат български диригент. Единственият българин, дирижирал най-големите оркестри в света - в Ню Йорк, Вашингтон, Бостън и Филаделфия. Година и половина е втори диригент на Ню Йоркската филхармония по покана на Ленард Бърнстейн. Музикалния гений, чиято творческа съдба е тясно преплетена с Пловдив, днес щеше да навърши 85 години.
“Месру Мехмедов е единственият българин, печелил най-престижния диригентски конкурс в света “Дмитрий Митропулос” в САЩ, а също и най-големият европейски конкурс след войната – „Николай Малко“ в Копенхаген“, допълва Татяна Дончева. Покрай политическите си дела тя изследва и живота на знаменития диригент.
В града под тепетата Мехмедов е работил най-дълго – от 1962 до 1968 г., първо като втори диригент на Пловдивската филхармония след проф. Добрин Петков, а след като професорът се премества в София, де факто става главен диригент.
Той дирижира също градския хор и филхармонията на Музикалното училище, където учениците с радост ходят на музикалните упражнения при Месру.
Маестрото е роден във Велико Търново през 1935 г.. Започва Втората световна война и баща му е принуден да премести бръснарничката си в Дряново, където израства и Месру. Завършва местното школо и става диригент на ученическия хор и оркестър.
В средата на 1950-те на един републикански конкурс талантът му е забелязан от проф. Саша Попов, създателят на българското диригентско изкуство и царския оркестър, предшественик на Софийската филхармония.
Месру Мехмедов е изпратен да учи в Съветския съюз. Изкарва една година в Тбилиси и постъпва в Ленинградската консерватория „Николай Василевич Римски-Корсаков“. Мехмедов учи в класа на проф. Иля Мусин - най-добрият диригентски педагог на съвремието.
Той е единственият българин, завършил при Мусин. Става първенец на випуска заедно със съквартиранта си - Юрий Темирканов, който и днес е сред най-големите имена в света на класическата музика.
След завръщането си в България Месру е разпределен да дирижира ансамбъл на трудови войски в Шумен. Все пак със застъпничеството на проф. Попов е преместен в Пловдив като втори диригент на местния симфоничен оркестър. От тепетата започва и бляскавата му международната му кариера.
Между 1962 и 1968 г. докато дирижира хора на Пловдивското певческо дружество, същевременно е гост-диригент и на други симфонични оркестри в България и чужбина: Чехословакия, Монако, Япония, Уругвай, Англия, Италия, Франция.
„Когато Месру идва в Пловдив - местният хайлайф е малко раздвоен. Едната част му стават френетични фенове. Има други, които не го оценяват. Той е бил много красив и харизматичен, жените са били луди по него“, разказва Татяна Дончева. По думите й шест години по-късно Мехмедов е прогонен от филхармонията в града по грозен начин - чрез фабрикуване на доноси срещу него.
В купищата клевети се посочвало, че съществува култ към личността на Мехмедов в Пловдив, който трябва да бъде сринат и диригентът да бъде изпратен при трудовите хора, да си заслужи мястото и да разбере как се придобива славата.
Напрежението се покачва през 1965 г., когато той на свои разноски пътува до Копенхаген и печели най-престижния европейски конкурс „Малко“ , а след това и диригентския конкурс с международно участие в Ленинград.
След като раздялата с Пловдив Месру се мести в София при сестра си и решава да си опита късмета на най-големия световен конкурс - „Митропулос“ в Ню Йорк. След доста усложнения все пак в последния момент комунистическите власти му разрешават да замине за Америка.
Издават му задграничен паспорт, но не му дават изходна виза. Мехмедов си продава колата и си купува билет за Америка. Няколко пъти ходи до Толбухин (Добрич), където негов приятел-диригент му дава да репетира с тогавашния камерен оркестър на града. Командироват го за САЩ едва на 11 януари 1969 г. при положение, че конкурсът започва след два дни.
Месру пристига в Ню Йорк, когато конкурсът е започнал, а неговият ред вече е минал. От летището с куфара отива право в концертната зала. Тъй като турът още не е приключил, му позволяват да се яви. Първото изпитание, което той трябва да премине - дават му партитура и му свирят произведението. В нотния текст има сто грешки, които той трябва да отбележи. Мехмедов намира 96 от стоте, вторият в класирането има под 60 попадения.
На финала на "Митропулос" Месру дирижира „Франческа да Римини" на Чайковски, изключително трудно произведение. Сред 21 участници от цялата планета българинът печели журито с диригентските си умения, а с това – и първото място в конкурса.
„Американската критика направо полудява. Месру дирижира оркестъра наизуст, без партитура, което направо ги побърква“, впечатлена е Татяна Дончева.
„Месру Мехмедов излезе последен на сцената сред шестимата кандидати за наградата. Не знам дали това е станало по решение на журито, или в резултат на жребий. Но беше много сполучливо.
Ако изпълненията бяха поставени в друг ред, останалите петима участници щяха да изпаднат в неудобно положение. Защото Месру щеше да постави своите съперници в много тежка ситуация – конкурентите му ръководеха оркестъра, а Месру Мехмедов водеше самата музика...", пише американският критик Ървин Колодин.
Триумфът на българския маестро е посрещнат с бурни овации не само в щатите. Съветската преса също гръмва: „Нашият Месру спечели „Митропулос!“ Председателят на журито – Ленард Бърнстейн, го кани да му помага като втори диригент в Нюйоркската филхармония.
Същевременно у нас започва подготовката на „Софийските музикални седмици" и е нужен диригент на световно ниво за Софийската филхармония. Месру приема тяхната покана, като запазва правото си свободно да пътува по света и да дирижира най-големите оркестри.
Канят го дирижира в Монте Карло и Уругвай. На следващата година прави концерти с нюйоркския, вашингтонския, бостънския и филаделфийския оркестри - четирите най-големи симфонични оркестъра на ХХ век.
Ярката звезда на Месру помръква на 18 януари 1971 г. 35-годишният диригент загива при самолетна катастрофа край Цюрих. При кацането самолетът Ил-18 излиза от пистата и се взривява. Налице са извънредно много странни обстоятелства около инцидента.
„Самолетът е бил като такси – излетял е от София и е минал да събере хора от Париж, Цюрих и Франкфурт. „Пада над Цюрих. Загиват всички с изключение на пилота и на едно малко дете. До ден днешен разузнаването пази в тайна списъка с жертвите и не го разсекретява, въпреки че са минали всички срокове за давност“, отбелязва Дончева.
България дава право на Швейцария да разследва катастрофата и впоследствие не си предявява иска по застраховката в "Лойд". В доклада пише, че командирът на полета е направил 10-15 много груби грешки. Вратите на самолета не са се отваряли, черна кутия не е имало от два месеца.
Черната вест попарва музикалния свят. Бърнстейн е съкрушен. „Аз съм много опечален, аз съм в траур заради загубата на несравнимия диригент Месру Мехмедов. Загубихме един много талантлив човек на изкуството, който беше бижу, в момент, когато всички врати на цялото световно изкуство бяха отворени от край до край за него“, пише той.
У нас името на Месру Мехмедов потъва в забрава, в Пловдив дори не му издават некролог. „След като загина, беше пълно мълчание. Никъде не беше споменато, нищо не се говореше, дори никой не знаеше за погребението му – казаха само на мен...", спомня си неговата вдовица Тамара Ванчикова.
„Зловещото е, че ти заличаваш всичко за човека. Мехмедов е най-големият ти диригент, който не е живял преди сто години. Заличаваш всичко, което той е правил“, възмущава се Дончева.
Тя е убедена, че за Пловдив - европейската столица на културата, е изключително важно събитие да бъде възкресено името на безспорно най-големият световно признат български диригент.
Благодарение и на нейните усилия вече е издаден музикален диск с неговия изпълнения от Златния фонд на БНР. Преди няколко години в Пловдив за пръв път бе поставен симфоничен концерт в памет на Месру Мехмедов. Заедно с вдовицата на диригента – Тамара Ванчикова, двете работят върху книга и филм за покорителя на „Митропулос“ .
Татяна Дончева проучва всички достъпни документи, търси и съдействие от американската държава за издаването на концертите от американския период на Месру с най-големите оркестри.
Дряново, където той е израснал, вече тачи спомените – открита е музейна сбирка с негови лични вещи и афиши от концерти в местното читалище, поставена е паметна плоча пред дома му. Предстои да бъде въздигнат паметник и някоя от дряновските улици да носи името на Месру Мехмедов.
„Хубаво ще бъде и в Пловдив да има паметна плоча пред къщата, в която е живял на улица „Младежка“. Защо не и самата улица да бъде наречена на него“, предлага Дончева. Според нея почти половин век след смъртта му е дошло време да се отдаде заслужената почит на маестрото.
