Най-голямата, най-богатата, уникална - доста неща се изговориха в последните дни за колекцията на бизнесмена Васил Божков. Но покрай чисто правния аспект на казуса, възникна и въпросът за съхранението на тези ценни предмети в хода на разследването срещу бизнесмена. Античните предмети от колекцията са по-познати, защото са били показван на изложби в чужбина и България, докато произведения на живопистта и графиката не са били показвани и не се знае точно кой е техният собственик, обясни пред БНТ изкутвоведът и пресаташе на Националната художествена галерия Весела Радоева.
До момента не е искана оценка на предметите от Националната художествена галерия. В момента те помагат с мнението си как най-безопасно да стане тяхното опаковане и транспортиране до хранилище.
Идентификация, според закона, може да поиска всяко едно физическо или юридическо лице. Според профила на произведенията и според профила на музеите у нас този процес започва. За да стане това, трябва да се подготвят документи, свързани с произхода на произведението, начина на придобиване, както и официалната заявка. Формира се комисия от петима члена. Обичайната практика при извършване на идентификация е произведенията, които подлежат на оценка, да бъдат доставени физически с документация към всяко едно от тях.
"Нямаме никакви документи и никакви заявки за идентификация нито от Васил Божков като физическо лице, нито от някоя от неговите фирми или фондации да се направи идентификация", обясни Весела Радоева.
По думите й не всеки колекционер е длъжен да направи оценка на колекцията си.
