Участници от българска страна на икономическия форум „Euromoney” във Виена бяха Стоян Мавродиев, главен изпълнителен директор на ББР, и заместник-министърът на финансите Маринела Петрова. Икономическото събитие се утвърди през годините като стратегическа платформа за дебат в Европа. На него се обсъждат и анализират бъдещите приоритети и икономическото развитие на страните от ЕС. Тема на семинарите и работните срещи бяха препятствията пред източноевропейските страни, предвид тяхната сериозна обвързаност с добива на горива и значително по-трудния преход към екологично чисто производство. Еко инвестициите, върху които трябва да се фокусират страните от Европа през следващите 30 години, са насочени към въглеродно неутрални производства, както и такива с напълно рециклируеми отпадъци.
Какви ще са препятствията пред еко инвестициите в България?
Според Стоян Мавродиев България определено има да извърви дълъг път, докато стане толкова адаптивна, колкото са държавите в Западна Европа. Екологията е ще е водеща тема следващото десетилетие и у нас по нея тепърва ще се работи.
Всички искаме да живеем в среда с чист въздух, води и почви, но решенията за иновации в индустриалните производства се спъват бюрократично. Част от еко инвестициите от програмата „Зелена сделка“ ще засегнат и уреждането на законовата рамка, което би трябвало да подобри достъпа и предприемачеството. Въглеродно неутрална Европа не е само проект, а план за генерална промяна, по която ще се работи усилено.
Как банките насърчават фирмите да инвестират в екологични решения?
Финансовият сектор ще поеме голяма роля откъм бюджетиране на „зелените“ проекти чрез няколко механизма. На първо място лихвите по кредитите ще се поддържат ниски, което е добра основа за малките и средните предприятия да могат да си позволят допълнително финансиране. Банките работят и в посока по-бързо отпускане на кредити, когато инвестициите са за намаляване на въглеродните емисии. Само да се отпускат пари обаче не би свършило никаква работа. Нужно е наличието на има фирми и компании, които да са подготвени да усвоят средствата по подобаващ начин, превръщайки ги в успешен икономически ход. Тук идва и едно от по-големите препятствия пред българските фирми. За разлика от компаниите в Западна Европа, голяма част от българските компании не са готови на проектно ниво. Друго препятствие, което също е от голяма важност, е доверието на хората в този тип субсидии. Ако те не вярват, че финансирането ще е полезно, усилията по проектите биват посредствени и недостатъчни.
По какъв начин Българската банка за развитие ще участва при екоинвестициите?
Част от мисията на ББР е да се погрижи за малките и средните предприятия - техният достъп до пазарите, възможността да разширят асортимента си, както и да въведат иновации в производството си. Стоян Мавродиев и неговият екип са готови да фокусират 15% от портфейла на ББР за екоинвестиции през следващите години. Това означава, че всички компании, които имат проектна готовност, могат да кандидатстват за субсидиране. В това число влизат и проекти за общинска зелена инфраструктура, възобновяема енергия и устойчиво селско стопанство. Естествено, те ще бъдат строго наблюдавани дали са достатъчно ефективни. Това ще се прави на база спестена енергия, адекватно приети мерки за опазване на околната среда, спестено гориво и др. Най-големи вложения ще се заделят за проекти, които ще финансират компании, опитващи се да станат въглеродно неутрални. ББР може да не финансира директно тези проекти, а посредством други търговски банки по кредитна линия. При всяко положение обаче тази банка ще бъде част от кредитната гаранция и постигането на целите.
