- Може ли и БАН да обучава магистри, спориха депутати
- Забраняват да се избират ректори и декани над 65 г.
Един преподавател ще може да участва в акредитацията на един университет. Министърът на образованието ще сключва договор за управление с ректорите, а неизпълнението му ще води до намаляване на размера на субсидията на университета.
Тези поправки в Закона за висшето образование обяви шефката на парламентарната просветна комисия Милена Дамянова на заседанието в четвъртък. Депутатите ги приели единодушно на второ четене на изнесени заседания в Сандански на 19 и 20 януари.
Договори ще подписват ректорите, на които им остават повече от 2 г. от мандата.
Ще се създаде национална карта на висшите училища, която трябва да бъде приета от Министерския съвет, а не от парламента, както беше първоначалната идея. Тя ще определя профилната и териториалната структура на висшите училища по професионални направления и специалности от регулираните професии. Трябва да е готова 1 г. след приемането на закона.
Преподаватели над 65 г. няма да имат право да бъдат избирани на ръководна длъжност.
Акредитацията остава институционална и програмна. Институционалната ще е в рамките на 6 години по скалата от 0 до 10. Университет, получил по-ниска оценка от 4, няма да получава акредитация. А ако до 18 месеца вузът не изпълни препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация, ще следва закриване.
Програмната акредитация ще е за 4 години, като всяко професионално направление ще се оценява едновременно във всички университети. Оценката също е от 0 до 10. Тези с оценка от 4 до 5,99 ще имат право да обучават само бакалаври. Отличниците с оценка от 8 до 10 ще имат и докторски програми.
Депутатите обсъдиха предложението на Станислав Станилов от “Атака” БАН да може освен докторанти да обучава и магистри. Напълно сме съгласни да изпълним тази обществена задача, обяви председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски. Против сме, има мораториум за разкриване на нови звена на висшето об,азование, категоричен беше обаче шефът на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев. Принципно подкрепяме идеята, но са необходими допълнителни дискусии в работна група, а и ако се реши, трябва да е записано в друг закон, коментира министър Красимир Вълчев.
Депутатите решиха още минималната заплата на най-ниската академична длъжност в държавните вузове да се определя с акт на МС. Дебатът за парите беше напрегнат. “Целият дебат в момента се води в най-различни посоки, за да забравим темата за ниската субсидия за образование, особено за висше. Училищното образование вече 3 или 4 години е с ръст, много по-голям от този за висше образование. Защо най-после не дадем достойни средства за висше образование”, попита ректорът на Софийския университет проф. Анастас Герджиков.
“Средната заплата в държавните висши училища на академичния състав е 1900 лв., а в средните училища е 1100 лв. Средната норма е 700 часа, а в университетите - 300 часа. Ако говорим за ръста на субсидията, да се върнем 10 г. назад, когато ръстът за висшите училища беше много по-висок, отколкото за училищното образование”, отговори министър Вълчев.
