Различията между регионите се засилват
Появиха се нови 52 хиляди високоплатени работни места в IT индустрията
Инвеститорите, които търсят непретенциозни работници,
отиват в Хасково, Кърджали, Плевен и Враца
В България в момента протича преход от индустрия с продукти с ниска добавена стойност и съответно изработени от нископлатени работници към по-сложни процеси, които изискват по-висока квалификация и съответно по-добре платени служители. При този преход обаче различията между регионите не само се запазват, но и се увеличават. Това са част от основните изводи на осмото поред издание на Института за пазарна икономика (ИПИ) “Регионални профили”, представено в четвъртък.
Най-подходящата илюстрация за този преход са различията, които се наблюдават едновременно по отношение на нивото на средните заплати в различните области и образованието и квалификацията на работещите там, каза старши изследователят на ИПИ Петър Ганев.
Например в София на всеки 10 заети с висше образование се пада само един с основно (виж графиките). В Монтана е точно обратното - на всеки десет заети човека с основно образование се пада само един зает с висше.
Същото разслоение се вижда и когато се сравнят
данните за
безработицата
и заетостта
На единия полюс е София, където безработицата е 2,1% (в област София дори е 0,7%), а заетостта е 76%. На другия полюс отново е Монтана, където безработицата е сред най-високите в страната - 15,3%, а заетостта е на най-ниското равнище - едва 52% (виж графиките).
“Краят на 2013 - началото на 2014 г. беше превратният момент за много наши пазари на труда, моментът, когато някои успяха да се измъкнат след икономическата криза. Но много други изостанаха”, каза един от авторите на изследването Адриан Николов. Според него много други региони в страната са интересни с начина, по който са излезли от кризата. Такива са например Велико Търново, областта, в която има
небивал ръст на
пазара на труда
Шумен и Разград също, а това били двата региона, които изостанали в рамките на предишния икономически бум.
“Докато водещите центрове трансформират своята икономика, покачващите се разходи за труд правят така, че производства, които изискват да има свободна работна ръка и тя да е нископлатена, започват да се преориентират към по-бедните региони. Такива биха били например Хасково и Кърджали. Подобни процеси се наблюдават и в Плевен и Враца”, отбеляза Петър Ганев. Той даде пример с редица инвестиции, направени от чужди производители предимно на
кабели за
автомобили
Те неслучайно са направени в посочените региони. Бумът на автоиндустрията по принцип е много показателен, тъй като производството на скъпи и сложни автомобилни части, чието изработване изисква по-висока квалификация, се насочва към столицата и Пловдив, където има дори развойни центрове на такива производители.
Един от най-динамично развиващите се сектори през последното десетилетие по отношение на работната сила е секторът на информационните и комуникационните услуги. “Това са 52 хил. относително добре платени, в някои случаи доста добре платени нови работни места само за последните 7 години”, каза старши икономистът на ИПИ Лъчезар Богданов.
Според неотдавнашно изследване общият брой на заетите в този сектор е към 194 хиляди души, което представлява между 4,5 и 5,9% от заетите у нас.
Но тези работни места - и съществуващите и новите, са неравномерно разпределени.
90% от този бум
се е случил в
столицата,
останалият дял е в Пловдив и Варна. “Това променя регионалната карта. Ако в даден център се създадат 2-3 или 5 хил. високоплатени работни места, това много променя цялата картина на града и на периферията около всеки голям център”, каза Богданов.
Всичко това води до положение, при което област София-град дръпва много напред в сравнение с останалите региони и в момента тя е два пъти по-богата от следващия регион в класацията по БВП - област Стара Загора.
В столицата са концентрирани и най-много чужди инвестиции - 12,3 млрд. евро за 2017 г., докато във Варна, Бургас и Пловдив поотделно те са в рамките на около 1,9 млрд. лв.
Заради индустриалните зони, които се намират в София-област, тя също дръпва много напред и се класира на едно от челните места по инвестиции, трета по произведен БВП на човек от населението и втора по произведена продукция. Изобщо периферията на големите икономически центрове дърпат напред – пример е притокът на чужд капитал и развитието на индустрията около София и Пловдив.
Смолян с най-чист въздух, най-малко престъпност и най-добро образование, но оттам отиват да живеят в София
Един от изводите на тазгодишното издание на “Регионални профили” на ИПИ е, че икономическите причини са в основата на вътрешната миграция и техният дял при вземането на решение къде да се живее не може да се сравни с никакви други. Това обясни един от авторите на изследването Адриан Николов.
Например според данните и изчисленията на ИПИ Смолян би трябвало да е един от най-предпочитаните региони за живеене в страната по много показатели. Той има едни от най-високите оценки за чистотата на атмосферния въздух. Има също най-ниската престъпност - едва 5,1 регистрирани престъпления срещу личността и собствеността на всеки 1000 души, докато в големи градове като столицата те са 15,1 на хиляда души, в Бургас са 15,2, а във Враца са 15,4.
Добре се представя и при показатели като среден успех от матурите по български език и литература, а има и най-високия коефициент на записалите се в училище в страната - 91,8%.
“Но въпреки всички тези показатели жителите на област Смолян отиват да живеят в София и другите големи градове и областта има най-високия механичен отлив на население - 8,1 промила през 2018 г., съчетан с най-големия отрицателен прираст на населението. Всичко това показва, че основните причини за мигрирането на населението са чисто икономически и хората напускат областта в търсене на по-висока заплата другаде”, каза Адриан Николов.
