Подписването на меморандум за разбирателство между Турция и Либия за демаркация на морските зони в Източното Средиземноморие беше промяна в дълготрайното статукво между Турция и другите крайбрежни страни, особено Гърция и гръцкия Кипър.
Освен че осъдиха турско-либийското споразумение, те заявиха, че то е незаконно според международното право. Правителствата на Гърция и Кипър започнаха дипломатическа кампания и се опитват да спечелят подкрепа за своите усилия да дискредитират турско-либийското споразумение.
Гърция се надяваше да подпише споразумение с Египет за делимитиране на морските граници в Източното Средиземноморие в опит да отговори на турските действия, но това няма да бъде лесно.
Известията говорят, че за Египет ще бъде по-изгодно да подпише споразумение с Турция вместо с Гърция заради по-голямото пространство, което ще бъде гарантирано за използване от Египет, ако избере да сътрудничи с Турция. Изглежда, че споразумение между Гърция и Египет е малко вероятно заради турско-либийската сделка.
Гърция почука и на вратите на ЕС и заплаши с вето на всяко мирно споразумение в Либия, ако споразумението на базираното в Триполи правителство на националното съгласие с Турция за Средиземноморието не бъде анулирано. Гръцкото правителство не се поколеба да застане на страната на генерал Халифа Хафтар и да го насърчи да продължи сраженията, докато признатото от ООН правителство в Триполи не падне. С напълно максималисткия си подход гръцкото правителство изглежда е изгубило баланса и здравия разум.
Турция предприе нова стъпка преди десетина дни, като изпрати сондажния кораб Явуз на юг от Кипър. Явуз ще прави проучвания за петрол и природен газ в блок G, за да извърши третата си сондажна операция съгласно лиценза, даден на Търкиш петролиъм от турското кипърско правителство /на признатата само от Анкара Севернокипърска турска република - СКТР/ през 2011 г.
Тези действия трябва да се разглеждат в светлината на турските опити за проучване на въглеводородните залежи в района и могат да бъдат смятани за повратна точка в източносредиземноморския конфликт. Въпросният район се покрива отчасти със зоната, за която кипърските гърци са издали лиценз на италианската компания ЕНИ за проучване на залежите. Всяко откритие от Турция със сигурност ще промени съотношението на силите в региона и ще принуди гръцкия Кипър да преговаря с кипърските турци.
В този контекст Турция повтаря предложение, дадено от кипърското турско правителство на 13 юли 2019 г. на гръцки Кипър за справедливо разпределяне на въглеводородните залежи. Трябва да се отбележи, че няма нито един конкретен отговор на предложението на кипърските турци от страна на гръцкото кипърско правителство, макар че те бяха готови на формулировка, която не води задължително до признаването им /на СКТР/.
Гръцкото правителство още веднъж даде да се разбере, че не е привърженик на политическо споразумение за прекратяване на разделението на острова и за споделяне на приходите.
На този етап ЕС би трябвало да заеме по-разумна позиция за решаване на проблема. Той не бива да предприема стъпки, които в бъдеще могат да задълбочат кризата в региона и да се превърнат в конфликт между Анкара и Брюксел. ЕС ще изгуби всичките си възможности за въздействие по този въпрос, ако продължи да действа като един международен съд.
Вместо това той трябва да се ориентира към практически решения, смекчаващи конфликта. ЕС трябва да окаже натиск на правителствата на Гърция и гръцки Кипър да сътрудничат с кипърските турци, за да се гарантира че богатствата на острова принадлежат на двете страни и ще бъдат споделяни справедливо. Ще бъде жалко за ЕС, ако той продължи да пренебрегва съществуването и правата на кипърските турци.
/БТА/
