България като цяло стои „много добре“ по пътя към еврозоната и влизането и по план през 2023 г. е „напълно обозримо“, заяви в интервю за БНР управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева.
Тя каза, че преди дни в Давос е разговаряла с председателя на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард и по тази тема.
„Тя вижда доста позитивно пътя на България и моето очакване е, че плановете, които са направени за влизането в еврозоната ще се реализират точна така, както са направени. България като цяло стои много добре. Има две банки, за които имаше бележки, но те работят по това да бъдат решени и аз не виждам никакви проблеми. Това, което тя ми каза беше, че както изглежда в моята зала на заседания на еврозоната скоро ще се говори на български“, ката Георгиева. И потвърди, че влизането през 2023 г. в еврозоната е „напълно обозримо“, ако през април влезем в механизма ERMII.
„За България влизането в еврозоната сега е по-добре, отколкото в миналото, именно защото светът е по-турболентен“, каза Георгиева.
Прогресивен или плосък данък
Управляващият директор на МВФ посочи, че разумно прогресивно облагане не пречи на растежа, а даже помага, защото намалява неравенството в обществото.
„Страните, които са избрали плосък данък имат причини да го изберат и трябва много внимателно да преценят дали тези причини все още диктуват това да бъде правилният избор“, каза Георгиева.
„В България неравенството е относително по-високо, отколкото много други страни в ЕС, затова България трябва да мисли как да го решава този проблем. Не искам да правя никакви изявление в едната или другата посока, защото тази оценка трябва да бъде направена много внимателно, като се поставят на баланс ползите и рисковете. И дали няма други инструменти, с които страната разполага – да кажем как използваме разходната страна на бюджета“, посочи тя.
„Най-важно за България е да инвестира в хората. В образование на децата от 0 до 5-годишна възраст, когато много от това, което те ще бъдат един ден, се формира. Да дава възможност за квалификация и преквалификация. Да стимулира бизнесът да инвестира в хората“, подчерта Кристалина Георгиева.
Зелените политики – тласък за инвестициите
Управляващият директор на МВФ предупреди, че България не трябва да изостава от зелените политики, защото нисковъглеродната икономика ще даде нов тласък на инвестициите и ще спомогне за създаването на нови работни места.
„Ние търсим области, в които да се декларираме като лидери. И в тази област, ако ние действаме бързо и решително за Европа има шанс да генерира по-висок растеж и да заеме конкурентна позиция в нещо, което безусловно ще става в бъдещето. И аз се надявам, че България ще намери своето място в тази ниша на нова конкурентоспособност“, каза тя.
Борбата срещу климатичните промени – лична кауза
„Климатичните промени са огромно предизвикателство…, но и огромна възможност за трансформиране на нашите икономики. Вярно е, че преходът към нисковъглеродна икономика означава за някои тежка промяна. Ако сте в сектора производство на въглища, това никак няма да бъде лесно. Но тя е възможна промяна, в която ние можем не особено трудно да пренасяме от едните, които печелят към другите, които губят, за да направим така, че обществото да е по-добре“, каза Георгиева.
„Преди година прочетох доклада за това, че всички наши прогнози за климатичните изменения се потвърждават и се надхвърлят от това, което реално става. Свърших да го чета, легнах си, а не мога да заспя – през цялото време си мислех за моята внучка, тогава тя бе на 8 години, че когато стане на 20 години, 100 милиона души ще бъдат в бедност заради шоковете от майката природа. А като стане на 40, ще има най-малко 130 милиона климатични бежанци, повечето от тях от Близкия изток и Африка, повечето от тях, бягащи към Европа. Ако е с късмета да стане на 90 години, ако нищо не направим, планетата ще бъде 3-4 градуса по-топла, това означава почти невъзможно да се живее, ако ние не действаме днес“, продължи тя.
„Сребърен куршум“ срещу ниския растеж, лихви и инфлация
„Но ние можем да действаме днес и да направим така, че да бъде по-добре не само за вас, младите хора, а за всички, защото даваме стимул на нашата икономика. Търсим го този „сребърен куршум“, с който да убием ниския растеж, ниските лихви и ниска инфлация, което ни държи в недостатъчно динамична икономика. Може би го имаме в ръцете си и той се нарича трансформиране към ниско въглеродна климатично устойчива икономика“, каза управляващият директор на МВФ.
Кристалина Георгиева посочи, че на много места по света тази трансформация има успех. И даде за пример Швеция, която бе между първите държави, въвели данък върху въглеводородните емисии, който се увеличава с времето.
„Този данък им позволи много бързо да стимулират преход към чиста енергия. В резултат на това те имат цветуща икономика… при много съществено намаляване на емисиите. И е една от най-щастливите страни в света. Същото нещо е с Финландия… Може би зелената икономика е и път към щастието“.
Данък върху въглеродните емисии
Кристалина Георгиева посочи препоръката на МВФ, че постепенно трябва да се въвежда данък върху въглеводородните емисии, като най-ефективен път за поставяне на цена на тези емисии и предсказуемост на трансформацията на икономиката.
„Днес средно в света цената е 2 долара на тон. В рамките на едно десетилетие трябва да вървим към цена $75 за тон. Но смятаме, че фискалната политика трябва да бъде много внимателно премислена, за да не се увеличава общото данъчно бреме“
Тя подчерта, че е „много е важно където отиват парите“:
„Те трябва да се използват както за инвестиране в зелени технологии, така и за намаляване на тежестта върху хората, които ще понесат бремето на този данък“.
Ниски лихви и тази година
Кристалина Георгиева каза, че количествените облекчения – т.нар. лесни пари са направили голяма услуга на света миналата година. Както и че МВФ е предупредило, че икономиката на света влиза в синхронизирано забавяне, след което централните банки са реагирали синхронизирано. „49 банки свалиха 71 пъти лихвените си проценти и в резултат на това растежът в света се покачи с половин процент“ до 2,9%“, каза тя и посочи, че така е избегната рецесия.
„Трябва да продължим да държим ниски лихвите и тази година, за да можем да осигурим едно малко подобрение на растежа догодина до 3,3%“, каза тя, като посочи, че това решение носи в бъдеще два проблема:
„Ниските лихви значат евтини пари – апетит за заимстване, който наду заимстването в световен мащаб до $188 трилиона – повече отколкото бяха преди дълговата криза…Вторият по-сериозен проблем е, че когато лихвите са ниски, търсим доходност някъде другаде с поемането на по-висок риск“.
Според нея обаче засега няма причини да се смята, че ни очаква сериозен трус.
Проблемите в търговията - преодолими
Кристалина Георгиева изрази надежда търговското примирие между САЩ и Китай да се превърне в мир тази година, както и всички – САЩ, Китай, ЕС да се отнесат сериозно към реформата на търговската система в света. Тя посочи, че услугите – най-бързо развиващата се сфера в световната икономика, са извън системата на международната организация по търговия, както и електронната търговия.
„Ако тези проблеми не се решат, няма как да видим подем в търговията, те не са лесни за решаване“, каза Георгиева. Тя обаче посочи, че има добра основа за споразумение между САЩ и ЕС.
