Бернар Арно, който през 2019 г. купи “Тифани” за $ 16,2 млрд., е наричан “дискретният хищник”
Французин е новият най-богат човек в света, обяви сп. “Форбс” преди седмица. Бернар Арно, собственик на световния лидер в лукса - компанията “Луи Вюитон Мое Енеси”, изпревари шефа на “Амазон” Джеф Безос с колосалното състояние 117 млрд. долара, срещу $ 115,6 млрд. за Безос.
Първото му място по имане обаче изтрая само 3 дни. Играта на борсовите индекси бързо го върна на втора позиция, след като богатството му намаля с $ 3,7 млрд. Виновник за това се оказа новият китайски вирус. Той предизвика забрани и страх от пътувания по време на китайската Нова година, когато хората пазаруват много луксозни стоки, каквито произвежда империята на французина. През декември Арно пак излезе на първо място, но само за часове.
2019 г. бе една от най-успешните за него. След дълги преговори той придоби “черешката на тортата” на своята империя - легендарната бижутерийна компания “Тифани”. Даде за нея 16,2 млрд. долара, което превърна сделката в най-крупната в историята на бизнесконгломерата му. Вероятно благодарение именно на тази придобивка 70-годишният бизнесмен започна да претендира за първенството сред най-богатите в света. Само преди 9 години - през 2011 г., Арно притежаваше “едва” 22 млрд. долара. Неслучайно френската преса без задръжки го нарича “ненаситен”.
“Винаги съм искал
да съм №1”,
заяви в края на миналата година богаташът пред в. “Файненшъл таймс”.
Роден на 5 март 1949 г. в индустриалния северен град Рубе в семейство на инженер и учителка по пиано, Бернар Арно е можел да стане виртуозен пианист, но семейният бизнес предопределя съдбата му. Баща му Жан е инженер и собственик на малка, но просперираща строителна компания, която изгражда апартаменти и обществени сгради. Майка му пък го учи да свири на пиано и той достига нивото на концертиращ изпълнител, но този му талант си остава само хоби. И днес богаташът се усамотява, за да посвири на роял - така се разтоварва. Музиката го свързва с втората му жена, която също е пианистка.
Завършвайки престижната Политехника, Арно започва да работи за баща си, после става негов съдружник и накрая - само
4 г. след като излиза
от университета,
поема семейния
бизнес
Начело на “Фере-Савинел” младият бизнесмен се заема с нововъведения и реорганизация. Той убеждава баща си да продаде строителния бизнес за 40 млн. франка и да се занимава с недвижими имоти. Компанията се преименува на “Феринел” и започва да изкупува собственост по морето.
През 1981 г., когато президент става социалистът Франсоа Митеран, Бернар Арно решава, че условията не са подходящи за развитие на бизнеса и сменя Франция със САЩ. Там овладява изкуството на изкупуването на закъсали компании, окрупняването или разпродаването им на парче и превръщането на компании пред фалит в проспериращи предприятия. Разбира също каква огромна привлекателна сила притежават луксозните модни марки. Арно обича да разказва как веднъж, като се возел на такси в Ню Йорк, попитал шофьора какво знае за Франция.
“Не знаеше името
на президента, но
се сети за “Диор”,
спомня си
милиардерът
Затова, когато се връща в родината през 1984 г., погледът му се насочва към почти банкрутиралия текстилен концерн “Бусак”, под чиято шапка има няколко предприятия. Но истинският диамант в короната е контролният пакет акции на модната къща “Кристиан Диор” (без парфюмите, които се отделят през 1970 г.). Арно купува концерна са символичния 1 франк, като убеждава правителството, че няма да съкрати нито едно работно място.
Освобождавайки се от всичко освен от емблематичната модна компания, за пет години предприемачът превръща затъналия в дългове консорциум в силно печеливш на борсата актив, който през 1987 г. струва 8 млрд. франка. А правителството безпомощно наблюдава как, въвеждайки безмилостния англосаксонски модел, Арно уволнява 8000 работници. Оттук нататък започва неспирният му възход в света на лукса, който го превръща в негов неоспорим владетел.
Арно успява постепенно да изкупи 43% от акциите на “Луи Вюитон Мое Енеси” (LVMH) - компанията, създадена от сливането на “Мое Енеси”, производител на елитното шампанско “Мое е Шандон”, и групата “Луи Вюитон”, към която влиза модна къща “Живанши”. Според злите езици бизнесакулата успява да се възползва от вътрешните конфликти между двамата дотогавашни собственици на групата, за да стане неин собственик през 1989 г.
За 11 г. Бернар Арно увеличава 15 пъти стойността на LVME. Амбициите му не спират дотук. Той подкрепя Кристиан Лакроа да създаде собствена модна къща, купува полека-лека марките “Селин”, “Герлен”, “Фенди”, “Берлути”, “Кензо”, част от “Ермес”, бижутерийната компания “Булгари”, компанията за часовници “Таг Хоер”, веригата луксозни парфюми “Сефора”, както и легендарния парижки магазин “Самаритен”. Така
империята му
набъбва със
75 прочути марки,
сред които 25 модни къщи с дълга история.
В началото на 2018 г. Арно затвърди контрола си върху “Кристиан Диор”, като изкупи миноритарните дялове за 13 млрд. долара. Когато го наричат “кашмирен вълк”, “дискретен хищник” или “ангел унищожител”, той спокойно отвръща, че не очаква от конкурентите си да говорят добри неща за него.
През 2012 г. заради обявения от новоизбрания френски президент Франсоа Оланд данък богати от 80% Бернар Арно опитва безуспешно да получи белгийско гражданство. “Всичките си данъци съм плащал във Франция”, казва днес милиардерът. Въпреки този опит за данъчна миграция той поддържа добри отношения с Оланд, който открива фондацията на LVMH за изкуства през 2014 г. Кум е на бившия десен президент Никола Саркози и втората му жена Сесилия. По време на кандидатпрезидентската кампания през 2017 г. подкрепи Еманюел Макрон. През октомври м.г. пък
откри лично завод
за луксозни чанти
на LVME в Тексас,
а президентът Тръмп
уважи церемонията
Френският бизнесмен има два брака. От първия са дъщеря му Делфин и синът му Антоан, които активно участват в семейния бизнес. Съвсем наскоро Антоан узакони дългогодишната си връзка с руския топмодел Наталия Водянова, от която има две деца. От втория си брак, сключен през 1991 г. с канадската пианистка Елен Мерсие, милиардерът има трима синове, като само най-малкият - Жан, все още не работи за баща си.
Магнатът е и известен колекционер на произведения на изкуството. След пожара в катедралата “Нотр Дам” семейството му обяви дарение от 200 млн. долара.
Летните ваканции прекарва в имението си в Сен Тропе или на 101-метровата си яхта, а зимата - на частния си остров на Бахамите. Семейството притежава няколко замъка и къщи в Ню Йорк, Маями и Сен-Барт. Макар всеки от замъците да е оборудван със специална изба, най-богатият в света предпочита да пие вода. Формата си 70-годишният магнат със стоманеносини очи, който е висок 185 см, поддържа с тенис и езда. Според сина му Антоан няма намерение да изпуска юздите на империята до смъртта си.
