Разследване на “24 часа” описва пътя на една лобистка промяна в закон.
При първия опит в правната комисия поправката на Лъчезар Иванов е отхвърлена, 20 дни по-късно вече е приета
“Най-тежките лобистки промени в българските закони се правят чрез група народни представители, което е абсолютно анонимно.” Това заключение направи бившият здравен министър Петър Москов в интервю за “24 часа” по повод една малка промяна в текста на Закона за обществените поръчки. При нея от първоначалния вариант на закона са променени само две думи, а щетите за здравната каса се изчисляват на 800 000 лв., както обяви шефът на НЗОК Дечо Дечев.
Лекото пипане от страна на депутати на точка от чл. 5 от Закона за обществените поръчки вади от обхвата му частните болници. В резултат те купуват за 1063 лв. онколекарство, за което държавните плащат след търг до 7 пъти по-малко. Финално парите обаче дава НЗОК, която покрива разходите за медикаменти и на частните, и на държавните болници.
В днешно време обаче депутатите не са толкова анонимни при гласуването си. Напротив, от протокола от заседанието на НС на 21 януари 2016 г. става ясно, че 91 народни представители, всеки известен поименно, са дали гласа си в полза на лобисткия текст. (Кои са те - виж на графиката)
До това гласуване се стига по много интересен начин, показват пък протоколите от заседанията на правната комисия на парламента от декември 2015 и януари 2016 г. Тя е водеща по законопроекта и през нея е прокаран лобисткият текст. Като дори веднъж е бил отхвърлен, но по предложение на шефа на комисията и сегашен правосъден министър Данаил Кирилов все пак е приет.
Проблемният текст е бил в т. 16 на чл. 5 от закона, която е свързана с провеждането на обществени поръчки от болниците. Във варианта на Министерския съвет, внесен през 2015 г., тя гласи, че
търгове трябва
да провеждат
всички болници,
при които над
50% от приходите
идват от
бюджета или
НЗОК
“Още преди внасянето му обаче, в хода на общественото обсъждане и съгласуване между министерствата много лобистки организации бяха правили предложения за отпадане, включително и на част от болничните структури, от обхвата на ЗОП”, разказа Петър Москов, който тогава е здравен министър. Все пак правителството удържа на натиска.
На 16 декември 2015 г. правната комисия започва обсъждането на закона за второ четене, при което се правят промени в конкретни текстове. И по т. 16 на чл. 5 има предложение на Лъчезар Иванов от ГЕРБ и група народни представители текстът да важи само за болници, които са държавни или общински. Иванов предлага корекция и на т. 45 от параграф 2 в допълнителните разпоредби, което допълва предложението му по чл. 5 и според което частните болници не са публичноправна организация. Той се мотивира с европейска директива 24 от 2014 г., която изключвала частните болници от задължените да провеждат обществени поръчки. Преди седмица Иванов защити мотивите си в интервю за “24 часа”.
Заедно с Иванов вносители на поправките са Данаил Кирилов и Менда Стоянова от ГЕРБ, Валентин Павлов и Димитър Шишков от Реформаторския блок, Красимира Ковачка от “България без цензура”, Георги Кючуков от АБВ, Димитър Байрактаров от “Патриотичен фронт” и Хамид Хамид от ДПС.
При обсъждането в правна комисия на предложението на Лъчезар Иванов по т. 16 от чл. 5 дебатът е сравнително кратък. То е защитено от Данаил Кирилов, Хамид Хамид и Емил Димитров, а против промяната в правителствения проект се изказва Десислава Атанасова от ГЕРБ, става ясно от стенограмата от 16 декември 2015 г.
“Съвсем неправилно се сочи, че частните болници разходват публични средства и поради това трябва да провеждат обществени поръчки”, казва на заседанието Хамид Хамид. Според парите, които частните болници получават от НЗОК са за услуги, а не публичен разход. И дава пример, че частната болница харчи средства и за обзавеждане, ремонт, боядисване, купуване на плочки или на апаратура, които били изцяло собствени и затова няма основание да бъдат задължени провежда търгове.
“Касае се за доставка на скъпа апаратура, оборудване, което в много случаи, при проведена обществена поръчка, се доставя некачествена, най-вече от Далечния изток и не служи за нищо. Във всички тези случаи собственикът на тази частна болница не е длъжен да провежда обществена поръчка. Аз мисля, че
това е
безсмислено и
вреди и на
здравето на
пациентите,
и на джоба на собственика на здравното заведение”, мотивира се Хамид.
Според Десислава Атанасова обаче отмяната на правилата за частните болници нарушава конституцията.
“Така както частните лечебни заведения имат равни права да сключват договори с НЗОК и да получават публичния ресурс от набраните здравноосигурителни вноски, включително и на тези, за които плаща държавата, следва да имат и еднакви правила при обявяването на обществените поръчки и съответно считам, че трябва да се запази настоящият текст”, казва тя.
Притеснение по този въпрос изразява и Данаил Кирилов, но подкрепя предложението.
“За да бъда абсолютно искрен, ще кажа малкото ми притеснение, което беше в аргумента на г-жа Атанасова. Доколкото в конституцията трябва да има еднакви условия за пазарна дейност, тук възниква въпросът, ако един вид субект е процедурно по-облекчен, възниква ли изначална неравнопоставеност между субектите на пазара. Но моят отговор е, че субектите са различни - в държавния търговският риск е един, в частния търговският риск е друг. Тук не са на една плоскост изначално поставените субекти. Затова съм относително спокоен и след доста мислене подписах предложението на д-р Лъчезар Иванов”, казва Кирилов.
В това заседание участва и Иво Кацаров, по това време главен секретар на Агенцията по обществени поръчки. Той представя
становище на
Европейската
комисия, че
частните болници
трябва да правят
търгове
Накрая предложението е подложено на гласуване и с 3 гласа “за” и 5 “против” то е отхвърлено, показва стенограмата от правната комисия.
На 14 януари 2016 г. на ново заседание на комисията обаче Кирилов прави втори опит да се гласува поправката на Лъчезар Иванов. И този път успява да я прокара без никакъв дебат, което пък му дава възможност тя да бъде подложена на гласуване и в пленарното заседание.
“Аз апелирам за подкрепа на това предложение –
да бъдат
изключени от
приложното
поле на закона
частните”,
казва Кирилов и допълва, че на предходното заседание е коментиран “висящият пред Европейския съд спор, по който Европейската комисия дава положително становище по тезата на д-р Иванов”. Това противоречи на казаното на 16 декември от Иво Кацаров. На 14 януари обаче други изказвания няма и по предложение на Алтимир Адамов се пристъпва към прегласуване, след което спорното предложение е прието с 6 гласа “за”, 1 “против” и 2-ма “въздържал се”.
Така лобисткият текст влиза като подкрепен и за второ четене в пленарна зала. По време на обсъжданията думата взема единствено Филип Попов от БСП. Той обръща внимание на факта, че с предложението частните болници ще бъдат поставени в привилегировано положение спрямо държавните и общинските, защото няма да минават по Закона за обществените поръчки и това намалява контрола върху харченето на обществени средства. Попов предлага единствената промяна да е свързана с дела на приходите от държавния, общинския бюджет или НЗОК, който вместо 50 на сто да бъде 30 на сто.
Предложението му обаче не е прието, а за това на Лъчезар Иванов гласуват 92-ма депутати - 91 от тях “за” и само 1 “против”. Резултатът е, че здравната каса е ощетена с 800 000 лв., а срещу България има наказателна процедура от ЕК.
