Гричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивно решение на Софийския апелативен съд (САС) и връща делото за ново разглеждане на същия съд от стадия на въззивното съдебно заседание. Решението не подлежи на обжалване, съобщиха от кабинета на председателя на ВКС.
Делото е образувано по касационна жалба на трима от гражданските ищци и частни обвинители срещу решението на САС, с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 5374/2018 г. на Софийския градски съд (СГС), като е намалено наложеното наказание на подсъдимия Севелин Н. от 12 на 10 години „лишаване от свобода“.
С присъдата на СГС подсъдимият е признат за виновен в извършването на убийство с особена жестокост на баща му в кв. „Павлово“ в София през 2017 г. и му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 12 години, след като производството е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие.
С жалбата се заявява касационното основание за явна несправедливост на наложеното наказание, като се иска увеличаването му до първоначално определения размер от СГС.
Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за основателна, предвид грешната преценка на САС при взетото решение за намаляване на наложеното наказание. Въззивната инстанция неоправдано е надценила значението на смекчаващите отговорността обстоятелства. По своя характер и съдържание посочените от САС обстоятелства не са от категорията на излизащите извън обичайните смекчаващи отговорността – нито младата възраст, нито твърдените спортни постижения, нито пък положените усилия да получи висше образование. Нещо повече, те са неутрализирани от негативните прояви на дееца, ясно очертани от обвинителния акт. Въпреки младата си възраст, спортни и образователни занимания, наличието на твърдени травми, този подсъдим се е проявил като ясно очертана асоциална личност – целодневна употреба на наркотични вещества от сутринта, съчетана с употребата на алкохол чак до вечерта, до момента на извършване на самото убийство.
Съдебният състав на ВКС е категоричен, че мотивиращите съображения на САС за това какво са породили твърдените влошени взаимоотношения между подсъдимия и баща му всъщност са продукт на нелогичен анализ, тъй като според съда те са формирали натрупан гняв, ярост и желание за отмъстителност – антиподите на смирение, човечност и опрощение. „Ако това е вярно, то тези черти в същината си на характера не аргументират извод за деец като такъв с ниска степен на обществена опасност, доколкото разкриват само отрицателни качества и не смекчават неговата наказателна отговорност. Напротив, тези изложени обстоятелства характеризират изключително негативно дееца – като гневен, яростен и отмъстителен, с личностови белези на дългогодишна стаявана и сдържана омраза. Това определено не са положителни характеристики на дееца, не могат в никакъв случай да съставляват каквото и да било извинително обстоятелство, а въззивната инстанция в разрез с правната и житейска логика ги е съотнесла в тази категория“, пише в решението на ВКС.
Според върховните съдии, макар да не е намерило място в правната квалификация на деянието, взетото предварително решение на Севелин Н. да убие баща си, предварителната подготовка, следва да се отчитат като отегчаващи вината и отговорността обстоятелства. Решението е взето в спокойна обстановка, без наличието на какъвто и да било непосредствено съществуващ конфликт, като деецът се е подготвил специално за извършване на престъплението и е склонил свой приятел да го подпомогне и улесни в това престъпно начинание. Касационната инстанция съзира и в това склоняване подминато от инстанциите по същество отегчаващо отговорността обстоятелство.
Съдебният състав на ВКС отчита и друго обстоятелство, пропуснато от САС – нанесени са 22 удара с нож, причинени са повече от четири охлузвания на пострадалия. „Подсъдимият е проявил изключителна отмъстителност и престъпна упоритост, нечовешка безмилостност, които далеч надхвърлят изискванията за квалифицирането на деянието като извършено с особена жестокост (и характеризиращо го изначално като жесток човек) и по особено мъчителен начин (не просто няколко удара с нож, а цели 22)“, категорични са върховните съдии. Според тях съчетанието на тези обстоятелства с това, че пострадалият е роден баща, прави деянието изключително тежко, тяхната съвкупност натежава при съпоставянето на отегчаващи и смекчаващите отговорността обстоятелства в такава голяма степен, че не може да бъде пренебрегната изцяло, както е сторено от въззивната инстанция.
„Може с увереност да се заключи, че относителната тежест на отегчаващите вината и отговорността обстоятелства значително надделява над тази на смекчаващите“, пишат съдиите от ВКС. Те допълват, че наложеното наказание от СГС в такъв случай е било твърде снизходително, но предвид липсата на процесуална инициатива от държавното и частното обвинение корективната намеса не е процесуално допустима и възможна.
Това според съдебния състав на ВКС налага извода, че касационната жалба е основателна. „Макар и определено след законово приложима и задължителна редукция по чл. 58а от НК, наказанието от 10 години „лишаване от свобода“ за лишаване от живот (най-висшето и защитено от закона благо) на едно човешко същество по такъв нечовешки и безмилостен начин е нетърпимо ниско и дава неприемливо грешни сигнали към податливите към извършване на правонарушения и престъпления членове на обществото“, се казва в решението. Касационният състав не е уверен изобщо, че и размерът от 12 години е пригоден да постигне целите на индивидуалната и генералната превенция, но е обвързан от лимитираните касационни възможности. Все пак едно такова наказание, единствено възможно в случая, е със сигурност в по-добра позиция да рефлектира върху възможността на дееца да се поправи и превъзпита или поне да му попречи да извърши ново престъпление за един по-дълъг период от време, сравнимо с определеното от въззивната инстанция.
Предвид констатираната явна несправедливост на наложеното наказание, въззивното решение подлежи на отмяна, като делото следва да се върне на апелативния съд за ново разглеждане от друг състав, а при определяне на наказанието е необходимо да се отчетат посочените от ВКС обстоятелства.
