Поклонението пред акад. Благовест Сендов е днес от 11.00 часа в сградата на Народното събрание, на площад "Княз Александър Първи", съобщиха от пресцентъра на Българската академия на науките.
На 19 януари тази година, след кратко боледуване, на 87-годишна възраст почина акад. Благовест Сендов. Той е световноизвестен български математик и изтъкнат държавник - бил е ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски", главен научен секретар на Българската академия на науките, председател на БАН, председател на Народното събрание, посланик на България в Япония и във Филипините.
Акад. Благовест Сендов е роден на 8 февруари 1932 г. в Асеновград. През 1956 г. завършва "Математика" в Математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски, през 1960-1961 г. специализира в Московския държавен университет, през 1964 г. защитава кандидатска дисертация, а през 1967 г. докторска дисертация. През 1968 г. е избран за професор по изчислителна математика, през 1974 г. - за член-кореспондент на БАН, а през 1981 г. за академик.
Акад. Сендов е най-младият доктор на науките, най-младият професор и най-младият ректор на Софийския университет.
Научните интереси и постижения на акад. Сендов са в областта на теорията на апроксимациите, в математическото моделиране /по-специално в математическата биология/, в числените методи и информатиката, както и в направлението "Хаусдорфови апроксимации", чието начало той поставя. Акад. Сендов е създател на световноизвестна българска школа в тези направления. В периода 1961-1963 г. участва в разработката на първата българска цифрово-електронна изчислителна машина "Витоша".
Научното творчество на акад. Благовест Сендов е събрано в стотици публикации, от които над 200 научни труда, 4 монографии, много учебници и популярни статии.
Богата е административната дейност на акад. Сендов. През периода 1967-1970 г. е заместник-директор на Математическия институт с Изчислителен център на БАН; през 1970-1973 г. е декан на Математическия факултет при Софийския университет, през 1973-1979 г. е ректор на Софийския университет, през 1980 г. е избран за заместник-председател на БАН, през периода 1982 г.-1988 г. е първи заместник-председател на БАН и главен научен секретар на БАН, а от 1988 до 1991 г. е председател на БАН.
През 1980 г. е избран за подпредседател на Световния съвет за мир. Член е на редица чуждестранни академии. През периода 1989-1992 г. е председател на Международната федерация за обработка на информацията /IFIP/.
Акад. Благовест Сендов е народен представител в 36-ото Народно събрание, председател е на 37-ото Народно събрание, а по време на 38-то Народно събрание е заместник-председател на парламента.
От 19 декември 2003 г. до 14 септември 2009 г. Благовест Сендов е посланик на България в Япония, а от 20 април 2006 г. до 19 септември 2014 г. е посланик на България във Филипините.
Акад. Сендов е пионер в редица нововъведения в областта на образованието. През 70-те години на 20-и век акад. Сендов въвежда в Математическия факултет на Софийския университет тристепенното обучение /бакалавър, магистър и аспирант - сега докторант/, което сега е широко разпространено във всички университети. През 80-те години създадената от него Проблемна група в образованието предлага нови методи на преподаване в училище, основаващи се и на зараждащите се модерни технологии.
Дълъг е списъкът на наградите, които акад. Сендов е получавал през годините, като признание на неговата научна, административна и обществена дейност. През 1969 г. е удостоен с Димитровска награда в областта на науките; през 1970 г. е избран за член на Американското математическо дружество; през 1976 г. е избран за почетен доктор на Московския университет; през 1981 г. е удостоен със званието "Народен деятел на науката"; през 1982 г. е награден с ордена "Народна Република България" - първа степен. Акад. Сендов е носител и на ордена "Стара планина" - първа степен", и на ордена "Св.св. Кирил и Методий" - първа степен.
