След изненадата дойде объркването: хваната неподготвена, руската опозиция не знае как да реагира на внезапната реформа на политическата система в Русия, предприета от Владимир Путин.
Руският президент рязко извади руската политическа класа от състоянието на задрямалост през зимните празници, като на 15 януари предложи реформа на конституцията. Още същия ден непопулярният премиер Дмитрий Медведев и правителството му подадоха оставка.
Пет дни по-късно Путин внесе предложенията си за конституционни промени в парламента. Опозиционерите са единодушни в противопоставянето си на реформата, но изпитват затруднения как да реагират на тази светкавична операция, която не знаят как да интерпретират.
"Никой не разбира какво се случва. Нищо не е ясно. Изобщо. Животът ще ни покаже как да действаме в близко бъдеще", написа в блога си основният противник на Кремъл Алексей Навални.
Единственото нещо, за което Навални е сигурен: "Путин иска да бъде доживотния лидер на Русия".
Бизнесменът и опозиционер в изгнание Михаил Ходорковски разкритикува мерките, които ще позволят "съхраняването до живот на една система, гарантираща непоклатимостта на бандата на Путин".
Промените в конституцията обаче не казват как Путин разчита да съхрани влиянието си след 2024 г., когато ще бъде принуден, заради ограниченията на президентските мандати, да напусне Кремъл, карайки наблюдатели и опозиционери да тънат в догадки.
Тези реформи предвиждат прехвърляне на парламента на някои правомощия, като например това да избира премиер, но освен това разширяват правомощията на президента да номинира кандидати за поста.
Те засилват и ролята на един консултативен орган, давайки повод за спекулации, че предложения от Путин Държавен съвет може да се превърне в централен орган на режима след 2024 г.
"Това може би е първият път, когато не разбирам вътрешната логика на Путин. Просто не разбирам защо трябваше да действа толкова припряно", признава бившият депутат от опозицията Генадий Гудков.
Някои опозиционни формирования, като либералната партия "Яблоко", казват, че искат да направят алтернативни предложения за реформа на конституцията, приета през 1993 г. по времето на първия руски президент Борис Елцин.
Депутатите от Думата обаче, където доминират партии, симпатизиращи на властта, вече започнаха да проучват предложенията за промени и се очаква бързо да ги одобрят. След това те ще бъдат представени на руските граждани, вероятно през пролетта.
Според някои критици Кремъл действа толкова бързо, за да не остави време за мобилизиране на опозицията, която миналото лято успешно организира улични демонстрации с участието на хиляди хора в навечерието на местните избори в Москва.
За двадесетте си години във властта Владимир Путин до голяма степен вече успя да сложи намордник на медиите и да изключи опозицията от политическия живот.
Последните големи антиправителствени демонстрации, през 2012 и през миналата година, се сблъскаха със сериозна полицейска репресия. Някои демонстранти получиха тежки присъди затвор.
Според опозиционера Иля Яшин противниците на Кремъл планират за 29 февруари голяма демонстрация срещу обявените наскоро реформи на Путин, шест седмици след анонсирането им.
Междувременно критиците на системата осъдиха припряността на Кремъл, която според тях е опасна при правенето на промени в основния закон.
Още повече, че сформирането от държавния глава на работна група от 75 души, която да работи по конституционната реформа, бе лишено от всякакъв смисъл с разгласяването в понеделник на подробности от промените.
"Всичко това, което се случва, е унижение на конституцията и обществото", заяви Лев Шлосберг, представител на партия "Яблоко" в регионалните власти, според когото реформите наподобяват "блицкриг". (БТА)
