Конференцията в Берлин не успя да гарантира трайно примирие заради нежеланието на ген. Хафтар да сложи оръжие в момент, когато се чувства силен срещу Правителството на националното съгласие /ПНС/ на Файез Сарадж в Триполи. Всъщност блокирането от Хафтар на доставките на петрол от либийски пристанища само няколко дни преди конференцията разкриха неговите намерения.
Все пак конференцията проправи пътя за една основа, която да бъде надградена с още усилия, за да се попречи на разцепване на страната. Тя очерта пътна карта за политическо разрешаване на либийския въпрос, ако Хафтар се съгласи да спре военната кампания и да разпусне милициите, сражаващи се за него.
Приоритет на конференцията обаче беше това да бъдат убедени държавите да спрат военната си намеса в конфликта и да изтеглят всичкото военно оборудване, което са разположили. Това засяга най-вече Египет и ОАЕ, а частично и Турция и Русия. Всички тези страни изразиха своя ангажимент да се съобразят със заключенията в Берлин.
Външният министър (на Турция) Мевлют Чавушоглу в интервю за частната телевизия НТВ на 21 януари съобщи, че президентът Реджеп Тайип Ердоган е уверил участниците в конференцията, че Турция ще действа съобразно резултатите от конференцията в Берлин. Пред медиите Ердоган каза, че Турция е изпратила ограничен брой войници в Триполи единствено с обучителна и консултативна функция, като намекна, че няма да засилва военното си присъствие в тази страна.
В допълнение към това същината на посланията на Турция след Берлин се основава на схващането, че Турция се е превърнала в ключов актьор в Либия и ще продължи да действа по същия начин. Това послание има отношение към опитите на ЕС да излезе на преден план, като намали влиянието на Турция, измествайки центъра на гравитация от Анкара към Брюксел и Ню Йорк.
Първо, въпреки несъгласията между ключови европейски страни, конференцията даде възможност на ЕС да поеме по-голяма отговорност за Либия, тъй като именно той е заплашен от проблеми със сигурността и миграцията, произтичащи от северноафриканската държава.
Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел и новият върховен представител за външната политика и сигурността Жозеп Борел показаха в Брюксел, че ще обърнат специално внимание на Либия с планове да проведат специална среща на високо равнище по въпроса през март. Обсъжда се също разполагането на сили на ООН в Либия, които да наблюдават прекратяването на огъня, ако Съветът за сигурност на ООН успее да постигне съгласие за наблюдателна мисия в Либия.
Второ, Съветът за сигурност на ООН също ще увеличи отговорностите и функцията си в идния период.
Трето, ЕС вероятно ще изиграе много по-балансирана роля между Хафтар и Сарадж, така че влиянието на Анкара върху втория да отслабне в хода на времето. За Турция важни са две неща: първото е защитата на правителството в Триполи. Оцеляването на Сарадж като ръководител на ПНС е жизнено важно за регионалните интереси на Анкара. Тя не планира да изостави Либия, тъй като иска да задълбочи икономическите, енергийните и търговските връзки с богатата на петрол държава.
Вторият приоритет на Турция е да запази действащи и валидни двата меморандума за разбирателство, подписани с правителството в Триполи за демаркация на морските пространства в Източно Средиземно море и за военно-отбранително сътрудничество.
В този контекст Турция и европейците е по-добре да избягват дипломатическо мерене на сили по канадска борба за Либия. Те трябва да намерят начин да сътрудничат помежду си в името на една и съща цел за намаляване на напрежението и насилието, така че двете страни в конфликта да могат да се ангажират в истински преговори.
Досега сигналите, които постъпват от Хафтар, не обещават реално начало. Ако ЕС се чувства достатъчно силен и готов да изиграе водеща роля за мира в Либия, трябва да го направи, като убеди Хафтар да се съгласи на трайно примирие и премахване на петролната блокада.
(БТА)
